Албания е най-бързо развиващата се държава от Балканския полуостров, с очевидни противоречия и крайности.
Представите за нея, свързани с бетонните бункери и липсата на пътища днес, могат да бъдат частично опровергани. Тук все още може да видите възрастни мъже да пият кафе с ракия сутрин.
„Има си дума – кафе с опашка, и в зависимост какъв е поводът, се вечеря и после се продължава с кафе с ракия. Това е един начин да се покаже уважение и благодарност”, обясни Софика Мале, българка от Мала Преспа, Албания.
В планинските райони на север живеят и семейства, жертва на така наречената кръвна клетва или кръвно отмъщение.
„През 2012 година е създаден държавен орган за посредничество за помиряване на семейства, които са в кръвно отмъщение. И двете семейства стоят затворени, защото се страхуват да не се стигне до втора жертва. Има си традиция, ако решат да се помирят оставят знак пред вратата, било то новородено бебе. Ако не го убият, значи кръвното отмъщение е прекратено”, каза Софика Мале.
Прочутите бункери от времето на Енвер Ходжа, сега са използвани от хората, за да си крият вътре стопанските инструменти.
В страната допреди 20 години пътища не е имало, затова днес колите са издигнати в култ и всичко свързано с подръжката им. Автомивки изникват на всяка крачка.
Магисталата до Тирана изглежда сложна, както и тунелът, дълъг 5600 метра оборудван по всички правила на модерното строителство.
Преди половин година в София Световната банка обеща инвестиция от 200 милиона долара за доизграждане на транспортните коридори 8 и 10, на така наречените умни КПП-та и на дигиталната инфраструктура.
Последният доклад на Еврокомисията отбеляза престъпността и корупцията като общ недостатък на балканските държави.
За да изчисти съмненията за корупция, в момента Албания провежда проверка на доходите на конституционните съдии и дали имуществото им съответства на тези доходи. Нарича се ветинг или проверка за допустимост. В резултат на проверката от работата на съда са отпаднали 4 конституционни съдии.
За последните години комитетът на ООН за контрол на наркотиците определя Албания като най-крупният производител на марихуана.
Годишният приход от зеленото злато за страната е в рамките на 5 милиарда долара и се равнява на половината БВП на Албания.
„Дори председателят на опозиционната партия си позволява да говори за наркорепублика, нещо което придоби през последните години гласност и дава лоша репутация на Албания в региона.
Ширещата се корупция, организираната престъпност, нй-вече бяха взети мерки за ограничаване на култивирането на канабиса и търговията с наркотици”, коментира Димитър Арнаудов.
– Как се справяте с организираната престъпност, наркотрафика и трафика на оръжия?
– Ние имаме много голям прогрес в тази област и още много трябва да работим, но трябва да знаем, че тези явления и криминални дейности са свързани помежду си на международно ниво, така че качеството на борбата срещу трафикантите означава да се разширява сътрудничеството между страните и борбата между тези явления. Това не е местно явление или феномен, изолиран от международната среда, и ние трябва да работим и да разширим сътрудничеството, каза министър-председателят на Албания Еди Рама.
"Съществуват такива опасения, но много важно е да се знае и процесът на интеграцията да върви напред, за да се осигури в посоката за ясна европейска перспектива на всички, което ще стесни възможностите за влияние на трети фактори. Това е национален въпрос, допълни Еди Рама.
„По неофициални данни в ИДИЛ от Албания са участвали от 400 до 600 души. Ако по времето на Енвер Ходжа Албания беше обявена за атеистична държава, то сега официално по последни данни 80 на сто от населението се определя като мюсюлманско.
Поколението, което носталгува по отношенията с Русия вече е на залез, напротив в Албания сега е в силата си поколението, което е готово да бъде в полза на Америка. Дори сегашният министър-председател, който е от социалистическата партия, е готов да построи американска база на Адриатическо море”, каза още Димитър Арнаудов.
Най-силното влияние в момента в Албания обаче е турското.
Турция строи най-голямата джамия на Балканите на стойност 30 милиона евро, за 4500 вярващи.
От години турските университети и учебни заведения са най-реномираните в Албания.
„Ако имаш училища, влияеш в бъдещето на една страна. Затова и България по-усилено да гледа към образованието, да направи такива усилия, да открие едно българско училище – да започне от Тирана, Корча по-нататък”, коментира Раки Бело, българин от с. Връбник и преподавател в Тирана.
Още преди 18 години Турция отпусна 40 милиона долара за модернизация на албанската армия, включително и за военната база „Паша лиман”, близо до Орикум, където до 60-те години на миналия век се съхраняват 12 съветски подводници, а днес се стопанисва от Турция, съвсем близо до границата, където се срещат Адриатическо и Йонийско море.
От години Албания има териториални и малцинствени спорове с Гърция. Този за морската граница до края на този месец може би ще бъде решен. В зоната между албанския град Саранда и остроф Корфу се предполага, че има залежи от около 4 млрд. барела петрол и 1,5 млрд. м3 природен газ.
Връзките на Албания с България са много по-силни, отколкото с всяка друга държава на Балканите.
Специалистите, завършили в България, са много високо ценени. И днес тук има български църкви и манастири.
В село Балши по време на Първата световна война е открит летописен надпис от времето на княз Борис I.
„Факт е, че албански земи са били в територията на българските земи в миналото, но това не се драматизира", заяви Димитър Арнаудов, посланик в Тирана.
Главното условие България да подкрепи Албания по пътя към Европа е признаването на българското малцинство. Факт от 8 месеца, който се отнася до 9 села в северната област Гора на границата с Косово и на юг около Корча.
Българите, които до 2011 г. не са се обявявали за българи, сега имат най-голям интерес от еврочленстото на Албания.
В горанското село Шищавец има 150 български къщи. В гимназията учат 150 деца, включително и от съседните български села.
От 90-те години до днес над 200 албански студенти са завършили български университети. Български преподаватели и сега подготвят кандидат-студентите в Тирана.
Най-малките ученици също учат български в неделното училище „Христо Ботев”. По три часа в събота и неделя.
„Ако питате мен, албанците и с ромите не бих ги събрал на едно място, не с ЕС, с ромите. С циганите. Само с тях може да бъдат приятели, с Европа не може да бъдат приятели. Тези хора са крадци, албанците”, коментира краеведът Муса Кинджев.
Албания смята, че България й е помогнала по време на Балканската война да се освободи от Османската империя и през 2009 година да стане член на НАТО. Сега разчита за трети път – за поканата за членство в ЕС.
