Войната в Сирия е едно от най-трагичните събития на нашето съвремие. Конфликтът, започнал през 2011 година, отне живота на стотици хиляди хора. Милиони бяха принудени да напуснат домовете си, а зад сухата статистика се крие неизмерима болка. Крие се страданието на цял един народ. Запознайте се с разказа на един млад мъж, преживял ужасите на войната и вижте ситуацията в Сирия през неговия поглед.
Източна Гута е предградие на Дамаск. През 2013 година районът, по това време под контрола на опозицията, е обсаден от сирийската армия. В капан се оказват близо 400 000 души. Сред тях е Фирас Абдула – фотограф и журналист на свободна практика. Негови снимки са били публикувани в редица световни медии. Днес, той живее в Истанбул. Голямата му мечта е да продължи образованието си и отново да види своите близки и приятели, останали в Сирия.
"Имам една цел – искам да помогна на онези хора, които са онеправдани, които са забравени, искам те да бъдат чути. Най-вече от политиците. Живеем в жесток свят. Гласът на хората, измъчвани от войни, трябва да бъде чут. Надявам се, че с това, което правя, ще мога да им помогна".
Докато е в Сирия, Фирас си води видео-дневник, в който разказва на света за ситуацията в страната.
9 февруари 2017 г.
"Година след година, ние живеем в постоянна болка. Варварското насилие има една цел – да бъде потушен пламъкът на революцията. Убити бяха много невинни хора.
След като обсадата на Източна Гута беше подновена през октомври 2013 година, всичко спря. Нищо не може да влезе тук, включително лекарства и медицинско оборудване. В резултат, много хора изгубиха живота си.
Животът беше замрял, имаше недостиг на абсолютно всички продукти от първа необходимост – лекарства, храна, питейна вода, мляко за бебетата, всичко. За да оцелеят, хората бяха принудени да разменят продукти. Например, ако ти имаш яйце, а аз – хляб, може да ги разменим. Дори се опитвахме да създаваме сами бензин, дизел или газ. Някои хора, например, претопяваха пластмаса. Правихме всичко възможно, за да оцелеем".
По време на обсадата, Фирас и негови приятели непрекъснато организират протести.
10 февруари 2017 г.
"Тук сме, за да защитим принципите на революцията. Хората тук казват в един глас, че все още искат свобода, все още се борят за достоен живот и никога няма да се предадат".
Ден след ден, ситуацията в Източна Гута става все по-тежка. Кръвопролитията се превръщат в ежедневие.
23 октомври 2017 г.
"Гладуващите деца в Източна Гута са болезнена гледка не само за нас, хората, живеещи тук, но и за всеки, който е запазил поне част от своята човечност. Нашата единствена надежда е да бъде сложен край на обсадата. Ние сме хора, имаме права, заслужаваме да живеем в мир, заслужаваме свобода и справедливост".
27 октомври 2017 г.
"Всеки ден има бомбардировки. Само вчера загинаха седем души".
ООН многократно осъжда обсадата на Източна Гута. Изпратена е и хуманитарна помощ в района. Според Фирас, обаче, това не променя нищо.
30 октомври 2017 г.
"Организирахме протест пред конвоя на ООН. По този начин искаме да изразим своето недоволство от действията на световните сили. Реакцията им е много бавна, според нас те изобщо не се интересуват от хуманитарната криза в Източна Гута. Виждате конвоя зад мен. Ние сме ядосани, гневът ни е насочен срещу ООН и тяхното безразличие към кризата тук".
Между ноември 2017 и януари 2018 година, с риск за живота си, Фирас прави няколко записа, на които показва каква е ситуацията в Източна Гута и по-специално в родния му град Дума.
15 ноември 2017 г.
"Дума сега е призрачен град. Непрекъснато има въздушни удари, дори и в момента ме е страх, че ще започне нова бомбардировка. Паднаха десетки бомби. Виждате, това е призрачен град".
23 ноември 2017 г.
"Ето как изглежда Източна Гута. Чува се как самолетите прелитат над нас. Преди малко имаше нова бомбардировка".
4 януари 2018 г.
"Това са няколко секунди от бомбардировките в Източна Гута… водят се сражения между Свободната сирийска армия и силите на Асад… вчера загубихме около 20 цивилни. Те бяха убити при въздушни удари".
И така, настъпва първи февруари 2018 г.. За Фирас, това е ден, който никога няма да забрави.
1 февруари 2018 г.
"Три ракети с хлор бяха изстреляни към 5:30 ч. сутринта. Сега, този газ се разпространи над западните квартали на Дума. Това беше третата подобна атака".
1 февруари 2018 г.
"Това е една от трите ракети с хлор, които удариха Дума тази сутрин. А сега чухте взрив, бомба се взриви до нас. Това е една от ракетите, които бяха изстреляни по нас. Това е номерът й".
1 февруари 2018 г.
"Само на метри от първата ракета, открихме и втората. Ето я. Трите ракети удариха западните квартали, виждате, че се намираме в район, където има много ферми. Миризмата е ужасна.
Изобщо не се замислих в този момент. Приех това като предизвикателство. Така или иначе, можех да умра във всеки един момент. Затова си казах: Нека да документирам този момент, нека покажа всъщност се случва тук. Ако ще умра, нека да е заради нещо, което си заслужава".
Фирас продължава да публикува в интернет нови записи. Прави ги когато и както може, а броят на загиналите расте непрестанно.
20 февруари 2018 г.
"Вчера загинаха около 97 цивилни. Те бяха убити при въздушни удари. Сега, над мен, над този район, обикалят както самолети, така и дронове".
22 февруари 2018 г.
"Повече от 100 ракети паднаха в Дума, но не съм сигурен, може и да са били повече. Тази сутрин започна с клане. Поне 14 души са убити".
22 февруари 2018 г.
"Тук паднаха варелни бомби, тук, в Дума. Между другото, вече 24 цивилни са загинали при масирания ракетен обстрел".
Фирас се определя като щастливец, тъй като е напуснал Сирия жив и здрав, но не може да забрави лицата на всичките си приятели, загинали във войната. Нито своя дом, разрушен при един от безбройните въздушни удари.
12 март 2018 г.
"Сега говоря от моя дом, който беше разрушен на 10 февруари 2018 г. от три руски въздушни удара. Всеки един от тези удари беше с по две ракети. И сега ето това остана от дома ми. Това е само един от примерите за всички онези къщи, които бяха унищожени в Източна Гута. Сирийската армия и Русия казват, че нападат терористи, че разрушават техни бази. Това изглежда ли ви като база на терористи?
Бях в магазин в центъра на града, когато чух взривовете и видях дима. Веднага си помислих, че това е домът ми. Хукнах натам и видях, че наистина къщата ми е била унищожена при тези атаки. Тогава си помислих: Ок, това не е толкова страшно, много хора са изгубили домовете си".
– Не беше ли ядосан, когато разбра, че си изгубил своя дом?
– Да, знам, наистина се ядосах, но тогава се огледах наоколо. Видях един напълно разрушен град. Тогава осъзнах, че подобно нещо се е случило с домовете на много други хора, че поне аз съм жив и здрав. Това ме накара още по-силно да повярвам в принципите на революцията, онези принципи, с които започнаха протестите, а именно свобода, справедливост и достойнство.
23 април 2018 г.
"Дума гори. Виждате какво се случи, това е резултат от въздушен удар".
През април сирийското правителство сключи споразумение с опозицията за евакуирането на цивилните жители от района на Дума. Така Фирас и неговото семейство напуснали града и се отправили на едно опасно пътуване.
"Пристигнахме в северната част на Хама, а оттам отидохме в град Саракеб, намиращ се в Идлиб. Останахме там десетина дни. След това се отправихме към Алепо. Там започнахме да търсим начин да заминем за Турция. Проблемът е, че това няма как да стане по законен път. Затова се свързахме с каналджии, които се занимават с прехвърлянето на хора през границата".
И така, през една гореща юлска вечер, Фирас напуснал Сирия. Преминаването на границата с Турция, обаче, не било никак лесно.
"По границата имаше река. Бяхме общо 12 души. Сред тях беше моето семейство. За да я преминем, трябваше да нося на ръце моя по-малък брат, той е на седем години. Преминахме и през една долина, осеяна с камъни. Бяхме уморени, нямахме нито храна, нито вода. Вървяхме успоредно на граничната стена, трябваше да сме много внимателни, вървяхме по пътечка, широка може би 15 сантиметра, тъй като от другата страна имаше пропаст, дълбока около 30 метра".
Веднъж пристигнал в Истанбул, Фирас продължава да участва в протести срещу режима в Сирия.
26 август 2018 г.
"Днес се събрахме в Истанбул, за да напомним на света за клането в Източна Гута, станало на 21 август 2013 година. Тогава Асад използва газ зарин. Режимът извърши едно немислимо престъпление срещу цивилното население, срещу хората, живеещи в Източна Гута. Искаме правосъдие, искаме Асад да плати за всичките си престъпления. Ние няма да забравим, няма да простим".
Въпреки всичко, което Фирас е преживял, той не губи своя оптимизъм. Вярва, че бъдещето може да е по-добро от настоящето.
"Няма друго място като родината. Домът е всичко. Ситуацията в Сирия сега е много сложна, но не губя надежда, че ни очакват по-добри дни".
Каква е равносметката от обсадата на Източна Гута? Хиляди загинали. Разрушени училища, болници и жилищни сгради. Обвинения във военни престъпления, включително за използване на химически оръжия, и много разбити човешки съдби. Основният въпрос сега е какво е бъдещето на Сирия и на хора като Фирас, които продължават искрено да обичат своята родина. А те не искат нищо повече от мир, справедливост и надежда, че утрешният ден ще е по-добър от днешния.
