Център за помощ на източноевропейци предлага съвети, информация и подкрепа на мигрантите от региона, изпаднали в беда. Организацията се занимава с проблемите на мигрантите от тези държави вече 30 години. С нейният представител – полякинята Барбара Дроздович, разговаря Мария Савкова
Кой е най-честият проблем, с който българите идват за помощ при вас?
Ако идват българи, повечето от тях идват с проблеми, свързани с работата. Първо, до момента те бяха свързани най-вече с ограниченията до пазара на труда. На второ място – експлоатация от работодателите. И това е много, много, много сериозен проблем сред мигрантите от Източна Европа.
Те намират работа, но често не внимават достатъчно в условията на договора, не разбират точно начина, по който са наети. По нашите наблюдение, оттук може да започнат всички усложнения - да не получат заплата. Тогава губят жилището си и започва истинската криза. Тук се намесваме ние.
Коя е най-честата грешка, която мигрантите допускат?
Досега не сме имали много критична ситуация с българи, но е хубаво да запомнят, че когато пристигат във Великобритания, е препоръчително да са добре подготвени за миграцията. От нашия 30-годишен опит сме забелязали, какво е необходимо, за да се засели човек във Великобритания и особено в Лондон, който е огромен град, пълен с възможности, но и с капани.
Първото нещо, което имигрантът трябва да предвиди, е къде да живее след пристигането. Звучи наистина наивно, но много често проблемите започват, когато хората няма къде да живеят. Хората изпадат в критични ситуации и заради липса на спестявания.
Ако хората възнамеряват да търсят работа, когато пристигнат, и да се издържат в друга държава, трябва да знаят, че отнема около месец да си намерят работа. Може да получат заплата чак след като са работили един месец.
Така че си осигурете спестявания за първите няколко седмици, поне 600 лири на човек. И последно - помислете къде можете да отидете, когато нещо се обърка. И това е най-слабата част в подготовката на мигрантите. Ако нещо се обърка, а ситуацията може да стане много сложна – не познаваш системата, нямаш роднини, нямаш приятели, тогава какво би направил?
Разумно е според мен да помислиш кого познаваш, да имаш винаги със себе си контактите на посолството, но често ресурсите на едно посолство са недостатъчни, за да помогне на всички, и трето, направете проучване за неправителствените организации, които могат да ви окажат помощ. Ако нещата станат от зле, по-зле и вече не знаеш какво да правиш, най-лошото нещо е да чакаш. Кризата ще се развие до непоправима.
Какви са трудностите, с които мигрантите от България може да се сблъскат?
Едно от нашите наблюдения показва, че хората са склонни да очакват прекалено много. Като цяло източноевропейците са изключително амбициозни хора и си поставят високи цели. Но е хубаво човек да има предвид, че трудностите, с които се бори Европа ги има и във Великобритания. Само Лондон се бори с безработица от 9%. Дори тези, които живеят тук не могат да си намерят работа.
Така че, пригответе се за поне 1 месец без работа. Заплатата може да не е много висока. Може да ви отнеме години, докато натрупате опит във Великобритания и получите работата, в която се целите.
Може да попаднете в капан. Хората работят ниско платени работи, само колкото да се издържат и не могат да водят живота, който биха искали да водят. Или не могат да подкрепят семействата си вкъщи, колкото са се надявали. Понякога това води до разочарование, което удря големите надежди, които сме имали.
Не трябва да забравяме да държим главата си високо вдигната, с надежда за най-доброто и с желание да се борим. Защото може да сте сигурни, че имаме много, много добра репутация тук. Не трябва да го забравяме и не трябва да пропускаме шанса да се възползваме от това.
Работодателите биха искали да назначат източноевропейци, защото сме работливи, наистина може и да сме евтина работна ръка, но работим неуморно докато не изкараме достатъчно. Децата ни са добре възпитани и училищата се радват да ги приемат. Тези предпоставки са в наша полза.
Обръщат ли се източноевропейци към вас за съвети как да получават социални помощи?
Това е един от най-невероятните митове за източноеврпейците. Опровергават го и официалните статистики и нашият опит, а не забравяйте, че помагаме на 2 000 души всяка година.
Наистина се случва хората да дойдат, да поработят и да им се наложи да живеят на помощи, но не сме забелязали това да е масово. И можем да твърдим това за целия период, от основаването на организацията – вече 30 години. Дори можем да кажем, че това е един от проблемите на източноевропейците - те не обичат да молят за помощ. Може да се борят със заболяване сами в пълна мизерия, но не биха помолили за помощ! И оттам започват проблемите – защото нямат достатъчно пари, бедността задълбочава кризата, може да пострадат и децата. И това рисува противоположна картина на тази, която създават някои медии и политици.
Това не е вярно, ние не живеем в социални жилища, не разчитаме на помощи, защото ние работим. Над 90% от източноевропейците работят, което е най-високият процент за всички общности тук. Работа и преследване на личните цели, кариера, развитие и това е истинската причина да сме тук!
