Храмът изплува бавно и магично от гъстата сутрешна мъгла между хълмовете на Централна Ява. Едва пробили плътната облачна покривка върху утринното небе, слънчевите лъчи не успяват да разбулят докрай мистиката около древната обител, чиито очертания бързо се сливат с рошавите била на джунглата в ранната октомврийска мараня на индонезийския остров.

Внушителна красота

Боробудур е най-големият будистки храм в света. Строен е в продължение на около 75 години и е завършен през IX век – около 300 години преди изграждането на колосалния индуистки комплекс Ангкор Ват в днешна Камбоджа и около 400 години преди началото на строителството на внушителните катедрали в Западна Европа. Той е изоставен между XII и XIV век – заради разпространяването на исляма или заради мощно вулканично изригване според различни предположения. Храмът е отново преоткрит в началото на XIX век под слоеве вулканична пепел и буйна растителност. Науката обаче не успява да разсее мъглата около историята на храма и той продължава да пази в тайна кой, как и защо го е построил.

В монумента са вложени 55 000 куб. м камъни. Той има структура на стъпаловидна пирамида с основи от по 118 м и е изграден от шест квадратни и три кръгли платформи, като на последната е разположена гигантска ступа с диаметър от 10 м – характерна за будизма архитектурна постройка с формата на камбана. Около нея са поставени 72 статуи на Буда, всяка в отделна ступа с изваяни отвори в каменните им структури. На различните нива на храма има общо 504 фигури на Буда и 2672 каменни релефа с религиозни сюжети, които разказват много на посветения в будизма посетител, но изяществото им е безкрайно впечатляващо и за обикновения турист.

Мястото наистина излъчва особена енергия, най-вече по изгрев слънце – около 4:00 часа сутринта в Индонезия. Тъй като работното време на туристическия обект е от 6:00 до 17:00 часа, ентусиастите посрещат първите лъчи на съседен хълм с панорамна гледка към храма и действащия вулкан Мерапи на заден план, който обаче се вижда само при много ясно небе – според местните най-добра е гледката в началото на юни, но всъщност е възхитителна по всяко време на годината.

Историческо любопитство

Съвременна Индонезия е невероятно различна и удивителна за европейските възприятия, но въпреки това не може да подготви сетивата за срещата с културен и цивилизационен феномен като Боробудур.

Сигурно подобна откривателска тръпка е погъделичкала и откривателя на монумента – лейтенант Томас Стамфорд Рафълс, който е назначен за губернатор на Ява, когато островът за кратко минава под владението на британската корона от 1811 г. до 1816 г. Той проявява огромен интерес към местната история, събира явански антики, пътува много и разговаря с хората. Именно при едно такова пътуване през 1814 г. той чува легендата за тайнствен монумент, скрит дълбоко в джунглата. Губернаторът изпраща на място един холандски инженер с екип от 200 работници, които секат дървета, горят храсти и копаят тонове пръст, докато два месеца по-късно не разкриват отново Боробудур пред света.

Работата продължава чак до 1835 г., когато цялата конструкция е изкопана от вековната забрава. Разкопките вече са под ръководството на холандски администратор, който не води никакви отчети за дейностите. Според една от спекулативните версии той открил голяма статуя на Буда в главната ступа на върха на храма, но всъщност тя днес е празна. Няколко от учените, които властите назначават да опишат откритието впоследствие, също отказват да докладват за работата си.

Минава близо век, преди Боробудур да получи вниманието, което заслужава. През това време храмът е буквално ограбван, понякога дори със съгласието на официалните власти. Чак през 1907 г. започва първата реставрация на храма, при която се укрепва носещата конструкция и се възстановяват разрушени части от фасадата.

Големият проект за реставрация на Боробудур е осъществен между 1975 г. и 1982 г. от правителството на Индонезия с помощта на ЮНЕСКО. В него се включват повече от 600 реставратори, прилагат се иновативни техники за борба с микроорганизмите, които повреждат камъка.

През 1991 г. ЮНЕСКО добавя Боробудур в Списъка със световно културно наследство като „шедьовър на човешкия творчески гений”, който „представя значителни ценности в даден период от време и в определена културна област на света, ценен за развитието на архитектурата, технологията, паметниците, изкуството и градоустройството” и който е „пряко свързан с традиции, идеи и вярвания от изключително световно значение”.

Религиозно строителство

Архитектурата на Боробудур въплъщава трите сфери на съществуването в будистките вярвания – на чувствата, на формата и на безформеното, които са олицетворени съответно от най-ниската квадратна платформа, следващите пет квадратни платформи, свързани помежду си със стръмни стълбища, и трите кръгли платформи на върха. Често срещано в стереометрията на храма е съотношението 4:6:9, което според изследователи има календарно и астрономическо значение. Храмът има много добра дренажна система, за да се оттичат водите във влажната екваториална местност.

Стените на вертикалните платформи са покрити с барелефи с обща площ около 2500 кв. м, като се смята, че камъкът е дълбан на място. Картините са подредени в повествователна последователност, като началото е от входа в ценътра на източната страна. Много от сцените пресъздават селския живот е Централна Ява през VIII век и служат като исторически извори за архитектурата, оръжията, икономиката, транспорта и социалната структура на обществото тогава.

Последните три кръгли платформи, които символизират сферата на безформеното, нямат релефи. Върху тях са разположени 72 фигури на Буда, като на всяка следваща има с осем по-малко от предходната – съответно 32, 24 и 16. Те са поставени в ступи, за разлика от останалите 432 фигури на Буда на предходните пет платформи, които са в специални ниши.

От всички 504 статуи около 300 са повредени, предимно „обезглавени”, а 43 липсват изцяло. След откриването на храма повечето от тях са буквално откраднати за колекциите на западни музеи. Глави на Буда от Боробудур са част от експозиции в Лондон и Амстердам, например.

Туризмът

Изкачването на Боробудур би трябвало да е естетическо и духовно преживяване – това е уникално по същността и мащабите си древно място, което вдъхновява религиозно възхищение дори у най-страстните агностици. Някогашното място за поклонение обаче днес е най-посещаваният туристически обект в Индонезия. Всяка година през храма минават повече от 2,5 милиона туристи. Това означава, че средно на ден по монумента се разхождат по близо 7000 души – едночасовата разходка е в компанията на средно 622 души, а обиколката никога не трае само час.

Входната такса за посетители от Индонезия е 30 000 рупии – равностойността на 4,20 лв., докато за чужденци е 230 000 рупии ($20) или 32 лв. Входът за местни ученици е 12 500 рупии или около 1 лв. Храмът е популярна дестинация за ученически екскурзии за деца на всякакви възрасти. Всички те изпитват необяснимо въодушевление при срещата си с чужденци, особено с по-светла кожа, руси коси и европеидни черти, които се открояват от матовия цвят и черните коси на хората в Индонезия.

Неизменна част от обиколката на Боробудур са закачливите усмивки на децата и плахите им опити да упражнят заучени в клас фрази на английски език като „Какво харесваш в Индонезия?” и „Коя е любимата ти храна?”, както и стотиците селфита с всяка група под парещото слънце в 9:00 сутринта.

Въпреки неоспоримите икономически ползи от посетителския интерес към Боробудур, туристическият бизнес не е донесъл съществена промяна в живота на местните хора, които не успяват да се впишат в схема за устойчива експлоатация на историческата забележителност. Тяхната роля е ограничена до дребна търговия на хаотичния пазар с кичозни сувенири, съмнителна пържена улична храна и плодове на ръба на прокисването в екваториалната жега.

Освен това твърде интензивният туризъм се отразява пагубно на храма – през миналата година е констатирано сериозно износване на стълбите от триенето на обувките на посетителите. За да бъде консервиран камъкът, има план за поставяне на дървени стълби.

Освен това много туристи си тръгват с откраднати елементи от храма, други не се съобразяват с непрекъснатите предупреждения да не докосват релефите, които звучат от мегафони на кратки интервали.

Високосеизмичната област, в която се намира Боробудур, също е изпитание пред запазването на историческото наследство. Честите земетресения правят конструкцията нестабилна, а периодичните изригвания на Мерапи, един от най-активните вулкани на Ява, ускоряват процесите на разрушаване на каменните релефи. При последното мощно изригване през 2010 г. храмът е покрит от плътен слой вулканична пепел с дебелина 2,5 см.

Величественият древен храм Боробудур припомня красотата на човешката мисъл и внушителната градивна сила на големите идеи. Днес обаче стремежът към нирвана, най-висшето състояние на духа, по пътя към върха на храма се сблъсква с ежедневната глъчка, а интересът към миналото минава през екрана на смартфон, а не през сърцето. Това се случва с огромна част от историческото наследство в целия свят, а Боробудур е едно от най-забележителните предизвикателства към културата и паметта на съвременната цивилизация.

Този материал е реализиран в рамките на международния проект Beyond Your World на холандското Министерство на външните работи и Европейската комисия, по който Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е бенефициент. Проектът дава възможност на млади журналисти и студенти по журналистика да работят по проблеми на развиващите се страни.