Лидерите на страните членки на ЕС са се споразумели предприсъединителните фондове за Турция да бъдат орязани с 25%, като е имало държави, които са настоявали средствата и преговорите с южната ни съседка да бъдат напълно спрени. Сред тях обаче не е бил премиерът Бойко Борисов, стана ясно от негово изказване пред журналисти в Брюксел.
По настояване на германския канцлер Ангела Меркел, европейските лидери поискаха намаляване на предприсъединителните фондове за Турция. Причината е в разминаването с критериите за правова държава и права на човека.
„Всички се обединихме, че Турция е най-големия ни съсед, изключително важен партньор не само за съюза, а и за този регион на света, където виждате всеки ден танкове и войници влизат от една в друга област, държава, градове”, каза Борисов без да посочи конкретен пример. Именно Анкара неотдавна започна военна кампания в Сирия, като съмненията се, че основна цел са контролираните от кюрдите територии.
Според премиера в Брюксел е било постигнато „общо решение, което в момента да ни осигури тила и което да не ни създаде огромен конфликт в Турция”. Така въпреки многобройните конфликти между ЕС и Турция и позицията на много политици от южната ни съседка, че вече не искат присъединяване към общността, 75% от предприсъединителните пари ще продължават да се плащат.
Целта според Борисов: „Да не пострада гражданското общество, за да може тези процеси, които вървят, за демократизация, за приближаване на Турция и ЕС, да продължат”. В Турция продължават арестите на служители от сферата на сигурността, журналисти и интелектуалци, все още се обсъжда връщане на смъртната присъда, а изказвания на президента Ердоган бяха възприемани от съседни страни (най-вече Гърция) като заявка за ревизия на установените още след Първата световна война държавни граници.
Българският премиер очаква от Анкара „благодарност”, като припомни, че управляващите са успели да убедят колегите си в Анкара, че стената по границата е „препятствено съоръжение, което да помогне на българската и турска гранична полиция при огромен натиск да може в първия момент да защити границата”.
Борисов подчерта, че евролидерите няма да пипат средствата по мигрантското споразумение с Турция. Нашата страна ще участва с 500 000 евро и по друга инициатива на ЕС – за Африка. „Получих най-много аплодисменти, когато отново поставих въпроса защо воюваме там и какви са последствията от войните там (…) колкото и да не бяха държави, които ни харесват, имаше мир, имаше правила, които те спазваха”, каза премиерът, визирайки най-вече Либия и режима на Муамар Кадафи.
Балканите и брезкит
„На брюкселски се казва „напредък”, преведено на български означава, че никак не вървят или почти никак не вървят” – това е ситуацията с преговорите за брекзит според българския премиер. По думите му „отново става въпрос за пари”, но все пак е постигнат напредък по отношение на правата на гражданите.
Бойко Борисов беше категоричен, че нашата страна има ясни изисквания – защита на правата за пътуване, осигуровки, пенсиониране и прехвърляне на заделеното от нашите сънародници запазване на кохезионните и на предприсъединителните фондове.
Министър-председателят предупреди, че ако ЕС няма достатъчен интерес към Балканите, може да ги „изпусне”: „Има китайски, руски, саудитски инвестиции – ако нямаме интерес, ако не са ни важни Балканите, животът никога не търпи вакуум”.
В тази връзка според него изключително важни за икономиката и инфраструктурата: „Канцлерът Меркел се съгласи с мене и вика – когато в Германия се съединиха двете Германии, първото нещо от Изтока, което искахме, бяха супермаркетите и магистралите, те правеха най-голямо впечатление”.
Следващият европейски съвет е в средата на декември, непосредствено преди България да поеме първото си предедателство.
