Социалният популизъм не зависи от географската ширина – обикновено навсякъде всеки, който се осмели да му се опълчи, плаща висока политическа цена. Затова са малко държавните ръководители, които биха увеличили цената на субсидирани от държавата горива с 30% от днес за утре.
Това направи новият президент на Индонезия Джоко Уидодо точно преди месец. В полунощ на 17 срещу 18 ноември, около три седмици след официалното му встъпване в длъжност като държавен глава на страната с 250 милиона души население, чиято икономика е най-голямата в Югоизточна Азия, цената на дизела се увеличи от 5500 (67 ст.) на 7500 рупии (91 ст.) за литър, а на газта – от 6 500 (79 ст.) на 8 500 рупии (1,03 лв.).
Политическата стойност на субсидираното гориво
Индонезийците плащат едни от най-ниските цени за гориво в света и няма нищо, към което политиката да е по-чувствителна, отколкото увеличаването им.
Субсидиите са въведени през далечната 1965 г. при първия президент Сукарно, за да тушират ефекта от инфлацията върху населението. Още по това време те поглъщат колосалните близо 20% от приходите в държавната хазна, но служат като буфер срещу ръста на цените в страната, в която десетки милиони хора живеят с по-малко от долар на ден.
Истинският мотив зад субсидиите за горивата винаги е бил политически и е целял установяването на стабилност, която обаче се оказва твърде измамна и крехка.
Системата работи успешно – крепейки управлението, макар и без съществено подобрение в стандарта на живот на най-бедните – до азиатската финансова криза през 1997 г., когато рупията се срива и за държавата става непосилно да поддържа цените на горивата ниски.
Неизбежният им скок през 1998 г. има значителен принос за свалянето от власт на тогавашния президент-диктатор Сухарто след 32-годишно управление. Под натиска на Международния валутен фонд и срещу спасителен заем от 43 млрд. щатски долара Индонезия вдига цените със 71% на 4 май. На фона на вече съществуващите проблеми като висока инфлация и недостиг на храна, призивите за оставката на Сухарто стават все по-яростни. Напрежението ескалира до краен предел в нощта на 12 срещу 13 май, когато при масови безредици в столицата Джакарта са опожарени търговски центрове, магазини и коли, ограбени са банкови клонове, разбити са стотици банкомати. Загиват около 1200 души. Седмица по-късно диктаторът се отказва от властта.
Споменът за свалянето на Сухарто буди особена тревога у всеки следващ държавен глава на страната при мисълта за реформи в следващите 16 години – независимо от икономическите аргументи в полза на неколкократните увеличения на цените на горивата, в политическо отношение те се преглъщат трудно, винаги заедно с остро недоволство и улични протести.
През 2000 г. от страх от масови демонстрации президентът Абдурахман Уахид отлага планирано увеличение с 12%. Неизбежният скок с 30% през следващата година е посрещнат с бурни студентски протести и стачки на транспортни работници, при които се стига и до насилие. Подобни яростни вълнения принуждават наследничката му на поста Мегауати Сукарнопутри през 2003 г. да отмени влязло в сила 22-процентно увеличение на цените на горивата.
Предшественикът на Джоко Уидодо – президентът Сусило Бамбанг Юдойоно, успява да наложи двукратно увеличение на цените и респективно намаляване на държавната субсидия за горивата по време на първия си мандат. Точно преди изборите през 2009 г. обаче той увеличава рязко помощта от държавата и популистки си осигурява безоблачна победа във вота. През 2012 г. и 2013 г., отново на фона на многолюдни и бурни протести и месеци на политическо суетене, Юдойоно все пак намалява държавната субсидия и позволява скок в цените на горивото – съответно с 30% и 22%.
Необходимата реформа като предизборно обещание
Нетипично за обичайната реторика на предизборните кампании, намаляването на държавните субсидии за горивата бе едно от обещанията на Джоко Уидодо и той го изпълни по-малко от месец след встъпването си в длъжност, въпреки очакваните последствия от традиционно непопулярната мярка.
Подобни решения се посрещат с недоволство, защото веднага се отразяват върху бюджета на домакинствата и ежедневните им разходи и се приемат като отнемане на социална привилегия от държавата, която е безплатна, но само на пръв поглед. Парите за държавните субсидии за горивата идват от парите на данъкоплатците и високите разходи за субсидирано гориво лишават държавата от реформи и инвестиции, които биха подобрили значително живота, но в по-дългосрочен план.
Тези плащания са същинско бреме за индонезийската икономика, която е една от най-бързо развиващите се в света, но се задушава от подобни популярни, но неефективни разходи.
За последните пет години правителството в Джакарта е похарчило 714 трлн. рупии (близо 93 млрд. лв.) само за субсидиране на горивата. В същото време към март 2014 г. 11,3% от населението, или 28 милиона души, живеят под прага на бедността с месечен доход от 300 000 рупии (39 лв.). Статистиките доказват, че подобно субсидиране е популистка мярка за изкуствено поддържане на политическа стабилност, зад която прозира неефективно, неразумно и несправедливо разпределение на държавни средства.
Доскоро субсидиите за горива бяха в размер на около 20% от приходите в бюджета. За сравнение, за инфраструктура се отделят едва по 10%, а около 20 на сто от населението продължава да няма достъп до електричество, близо 30% няма достъп до питейна вода, 40% от хората живеят без никакви санитарни условия, до много населени места продължава да няма изградени пътища. Още по-фрапиращи са разликите с бюджетите за образование и здравеопазване.
На този фон в проекта за бюджета на страната за 2015 г. бяха предвидени 276 трлн. рупии (36 млрд. лв.) за субсидии за горива. Съкращаването им през ноември осигури на бюджета за догодина около 120 трлн. рупии (15,6 млрд. лв.), които според плана на Джоко Уидодо ще бъдат пренасочени в строителството на инфраструктура, образованието и здравеопазването. Така новият президент се надява да върне икономиката обратно на пътя на растежа от 7% на годишна база, който сега се е забавил само до 5% (в България през 2013 г. той е бил 0,9%, за 2014 г. се очаква да бъде 1,4% според прогнозата на МВФ от октомври).
Съкращението на държавните субсидии за горива беше необходимо и за да се намали дефицитът по текущата сметка. Той расте най-вече заради повишения внос на петрол и по-голямото потребление на гориво. С увеличаващия се размер на средната класа в страната все по-голям става броят на хората, които могат да си позволят да пътуват с автомобил и съответно да се възползват от субсидираните горива.
Реална помощ за бедните
Субсидиите за горивата не подпомагат най-бедните слоеве на индонезийското население, а напротив – те са в полза на средната класа и заможния елит. През 2006 г. с президентски декрет е забранено на големи индустриални предприятия да ползват дизел и газ на преференциалните цени, но анализите показват, че поне 15% от субсидираните горива отиват именно в индустрията. През 2012 г. забраната разширява обхвата си до държавните предприятия, правителствените служители, плантациите и мините. Въведена е дори електронна система за следене на горивата, но въпреки това нарушенията и корупционните схеми не са изключение. Системата само показва колко неефективно функционира и кои са най-големите й бенефициенти.
Освен това увеличаването на цените на горивата води до неизбежно повишаване на инфлацията. Според изчисленията на индонезийските власти настоящият ръст от 30% ще надуе цените на стоките и услугите с около 2,5%, а това отново ще се отрази на най-бедните граждани.
Като буфер на това неблагоприятно последствие реформата на президента Джоко Уидодо предвижда компенсаторна система, която той заимства от предшественика си Юдойоно.
При увеличенията на цените на горивата и през 2005 г., и през 2008 г. правителството в Джакарта осигурява парични суми за най-бедните, за да посрещнат основните си нужди след инфлационния скок на цените. И двата пъти 19 милиона бедни домакинства получават по 100 000 рупии (13 лв.) държавна помощ на месец за период от половин година. Според данните от изследванията на неправителствени организации парите са похарчени за ориз, керосин (който се използва за готвене в домакинствата), погасяване на заеми и здравеопазване, в този ред. Властите се отказват от първоначалния си план за еднократно изплащане на помощите заради опасения, че хората няма да ги похарчат за продукти от първа необходимост, а биха си купили скъпи телефони или цигари например.
Уидодо възприема идеята за компенсации, но я доразвива – след последното увеличение на цените на горивата от преди месец правителството осигурява няколко вида ваучери на най-бедните и най-засегнати от реформата. Те са за различни видове услуги в здравеопазването, образованието, градския транспорт. По този начин властите гарантират, че държавната помощ ще бъде възможно най-правилно насочена и парите ще останат в системите, които предстои да бъдат ремонтирани в рамките на по-мащабни реформи. В началото на 2015 г. трябва да стане ясно колко ефективно са приложени всички мерки.
Реформите – предизборно и на власт
Новият президент на Индонезия постъпи смело, въвеждайки изключително непопулярна мярка, и много разумно, прилагайки я в самото начало на управлението си, докато се радва на значителна степен на одобрение и истински, почти нездравословен, медиен комфорт. С този свой ход Джоко Уидодо даде заявка за много предстоящи промени.
Репутацията му като губернатор на Джакарта през последните две години е показателна и дава надежда, че намеренията му няма да останат само кухи фрази от предизборна кампания. Като кмет на 30-милионната столица, един от най-големите и най-населените градове в света, той се зае с много проблеми като безумния трафик, неописуемото замърсяване, извеждането на хората от гетата.
В програмата му до края на мандата през 2019 г. е заложено цялостното ликвидиране на гетата, в които сега живеят около 12% от хората, подобряване на състоянието на инфраструктурата, увеличаването на достъпа до здравеопазване, образование, питейна вода, електричество и санитарни възли, подобряването на обществения транспорт и позиционирането му на пазара на транспортните услуги в страна, в която никой не ходи пеша.
Показателно е, че Джоко Уидодо започна реформите от най-болезнената. Би било полезно, ако политическата смелост на един държавник от развиваща се страна от Югоизточна Азия послужи за пример на държавни мъже в „развити” страни и на други георгафски ширини.
Този материал е реализиран в рамките на международния проект Beyond Your World на холандското Министерство на външните работи и Европейската комисия, по който Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски” е бенефициент. Проектът дава възможност на млади журналисти и студенти по журналистика да работят по проблеми на развиващите се страни.
