България и Румъния са изпуснали възможността си да използват еврофондовете. Това заключение се съдържа в доклад от 50 страници на френския сенат.
Бавното усвояване на еврофондовете пречи на прехода на двете страни към пазарна икономика и демокрация, посочват авторите на доклада, които наскоро са посетили България от името на комисията по външните работи на френския Сенат.
Според петимата сенатори процесът на прехода в България "напредва бавно", а Румъния е далеч от приключването му.
Докладът обръща внимание на "историческото" разширяване на ЕС, включително влизането на Румъния и България, които са определени като "действително" франкофонски държави.
Фреските сенатори подчертават, че има и много различия в двете страни, но приликите са в това, че нито София, нито Букурещ се възползват правилно от европейските фондове, за да се подпомогне на икономиките на двете страни да настигнат останалите държави от ЕС.
В бюджет 2007-2013 година за България са заделени 6,9 милиарда евро, а за Румъния -19,7 милиарда евро. До 2012 година България е усвоила 19% от тях, а Румъния едва 4. Това са най-ниските равнища на усвояване на европейски фондове сред 27-те страни членки, посочват авторите на доклада.
Изпуснатите възможности
Представителите на френския Сенат отбелязват, че структурните и кохезионните фондове за България са били предназначени да стимулират растежа на БВП с 9 процентни пункта, ако бъдат изцяло използвани до 2015 година. За Румъния тези фондове биха могли да възлизат на 3,8 процента от БВП.
И България, и Румъния отбелязаха рекорден растеж до присъединяването си към ЕС през 2007 г., но след това започва спад. България имаше силен растеж от 6% в периода от 2002 г. до 2007 г. и спад от 1.7% между 2007 г. и 2009 г. През 2010 г. растежът бе почти нулев, а през 2011 г. българската икономика нарасна с 1.6%, отбелязват авторите на доклада.
Румъния пострада от рецесията през 2009 г. и 2010 г., и отчете слаб растеж от 2.5% през 2011. По всичко личи, че тази година ще бъде особено трудна и икономиката ще се отлепи от земята с едва 1.1%, посочват френските сенатори.
Основните причини забавното усвояване на средствата, според авторите на доклада, са липсата на опит, на административен и юридически капацитет, както и продължаващите "мошенически практики".
Друг проблем пред усвояването на средствата за двете страни се оказва съфинансирането. Сенаторите все пак припомнят, че неотдавна комисията постигна споразумение равнището на съфинансиране да бъде променено от 15 процента на 5 процента за двете страни.
Авторите на доклада отбелязват, че комунистическите режими в България и Румъния са жертвали две от сегашните три поколения и са "упоили" гражданското общество.
Френските сенатори отбелязват, че България и Румъния са поискали увеличение от 25 процента на кохезионните фондове за тях в бюджет 2014-2020 година.
Сенаторите правят заключението, че България и Румъния все още са в преходна фаза и се борят да постигнат по необратим начин държава, основана на върховенството на закона.
Докладите за двете страни – прекалено строги
Членовете на сенатската комисия по външна политика посочват, че докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка понякога са прекалено строги, особено за Румъния.
Последните доклади от 18 юли са определени като "малко по-благосклонен" за България " и изключително отрицателен" за Румъния.
Те обаче подкрепят мониторинговите усилия на Комисията и отбелязват, че "в интерес на Румъния и България, и в интерес на Европа, някой трябва да остане бдителен, тъй като в тези страни битката никога не е спечелена!"
Сенаторите също отбелязват, че някои от техните румънски и български събеседници са им казали, че без натиск от ЕК двете страни биха били доста по-зле.
