Не съм голям оптимист, но ще продължа да се боря, за да задържа британците в ЕС. Ако напуснем, сигурен съм, че след 10 години, ще чукаме на вратата и ще молим да се върнем обратно. Това коментира дългогодишният лидер на европейските либерали сър Греъм Уотсън в интервю за bTV.
„Преговорите не вървят добре, защото правителство в Лондон не е готово да напусне ЕС. Няма единодушие вътре в самото правителство за това какви са алтернативите на европейското членство”, коментира той и подчерта: „Великобритания географски, исторически и културно е част от Европейския съюз”.
Сър Греъм Уотсън е дългогодишен лидер на европейските либерали. Той е първият британски либерал демократ, който е избран и за европейски депутат. Работата му в Европейския парламент продължава 20 години.
Сър Уотсън е сред най-ревностните защитници за присъединяването на България и Румъния към ЕС. Той е и един от политиците, които вкараха в дневния ред на ЕС казуса със задържаните български медици в Либия.
Интервю на Кристина Баксанова
Първото ми посещение в България беше в края на 90-те години. Имаше много промени, либералните идеи започваха да търсят своя път и бях очарован да открия държава като моята Шотландия, която има много култура, тук толкова далече в Югоизточна Европа, от човек, като мен, който идва от далечния северозапад.
-По това време мислехте ли, че държава като България може да стане член на ЕС?
За мен тази идея дойде по-късно, след като Симеон Сакскобургготски се завърна и основа политическо движение и стана премиер – това беше точното време България да се присъедини към ЕС. Доволен съм и успях да убедя моите колеги от либералната група в Европейския парламент да подкрепят това членство на 100 %.
Да, имаше критика. Имаше критики и когато това се случи със Словакия, отново казваха, че е не е готова. Моят отговор на това е: Ако една държава е решила приеме европейските стандарти и да стане член, тогава трябва да бъде приета. Няма причина да се държи извън съюза.
-Днес, 11 години по-късно към България, все още има критики по отношение на правовия ред, борбата с корупцията. Успяхме ли все пак да постигнем нещо за тези 11 години членство?
Аз все още съм притеснен по темата „корупция” и някои други възгледи на българското правителство, но мисля, че ако погледнете назад към 2007 г. може да видите много голям прогрес. И съм сигурен, че след 10-15 години, ако отново погледнем назад, ще видим, че България е станала много различна страна.
България води едно успешно председателството. Мисля, че правителството може още по-активно да популяризира това председателство. Убеден съм, че останалите държави разбират, че България е доста готова да играе своята част в конструирането на Европа.
-Отново се говори за разширяване на ЕС, включването на Западните Балкани. Колко е реалистично това? В същото време Великобритания напуска Съюза. Защо?
България може да играе важна роля за включването на държавите от Западните Балкани в ЕС. Може да играе важна роля и като регионален хъб, като център на много различни проекти. Аз много се срамувам, че моята собствена страна гласува да напусне ЕС. Все още се боря, за да спра това.
Да, възможно е. Не съм голям оптимист, но ще продължа да се боря, за да задържа британците в ЕС. Ако напуснем, сигурен съм, че след 10 години, ще чукаме на вратата и ще молим да се върнем обратно.
-Как оценявате преговорите между Лондон и Брюксел по „развода”?
Преговорите не вървят добре, защото правителство в Лондон не е готово да напусне ЕС. Няма единодушие вътре в самото правителство за това какви са алтернативите на европейското членство. И когато се сблъскаш с толкова много големи предизвикателства на глобално ниво – нарастването на населението, миграционните процеси, климатичните промени, световната престъпност , тогава се нуждаеш от структурирано сътрудничество с другите държави, които са в ЕС.
-Но такова сътрудничество може да се намери с Китай или Съединените щати, например?!
Може би, но ако всеки реши да тръгне по своя път, европейското общество няма да съществува като такова. За мен, Великобритания географски, исторически и културно е част от Европейския съюз.
-Догодина са европейските избори – само два месеца след като Великобритания се очаква да напусне ЕС. Как ще изглежда следващият европейски парламент?
Смятам, че следващият европейски парламент ще е много по-различен. В него ще доминират две по-големи политически групи – на Европейската народна партия и на социалистите с много силно представителство и на либералите в центъра. Но ако погледнем какво се случва из държавите в Европа – виждаме, че се избират все повече националисти, все повече популисти и отслабват позициите на основните партии. Надявам се да успеем да задържим ЕС развиващ се, такъв какъвто трябва да бъде.
-Страхувате ли се, че повече националистически партии могат да влезнат в следвания европейски парламент?
Да, страхувам се.
-Защо?
Мисля, че има опасност за самия ЕС. Опасност, че може да се разпадне. Не съм убеден, че тази опасност е твърде голяма, но се движим в грешна посока. Време е европейските граждани, които може би не мислят много за политика, да се обединят и да покажат, че можем да имаме функциониращ европейски парламент.
-От Източна Европа или от други части на Европа очаквате повече националистически парти?
От Западна Европа също така. „Националният фронт” във Франция на льо Пен се представя доста добре, „Северната лига” в Италия изглежда също печели гласове, има крайно дясно крило и в Германия , както Швеция и на други места. Очаквам те ще засилят позициите си и по време на Европейските избори през май догодина.
-Къде виждате мястото на либералите?
Вярвам, че ще успеем да постигнем силен либерален дял в Европейския парламент. Не се съмнявам в либералната идея: да се работи заедно с хората, независимо от тяхната националност, език, религия или избор за начина на живот. Това е единственият начин да накараме Европа да работи. Това е единственият начин, по който Европа може да се справи с световните предизвикателства.
-Нека Ви върна няколко години назад. Вие бяхте един от политиците, които поставихте българския казус със задържаните медици в Либия в дневния ред на Европейския парламент. Кое беше трудното тогава? Какво се случи зад кулисите?
Това беше много сложен казус, защото Либия арестува и измъчва в затвора тези медицински сестри въз основа на някакви скалъпени обвинения. Тогава другите европейски държави не показваха голяма солидарност с България. Аз им се противопоставих с аргумента, че България като държава-кандидат, а и като бъдещ член на ЕС, заслужава пълна дипломатическа подкрепа от всяка европейска държави, за да бъдат освободени сестрите и доктора. И бях много, много доволен, след като след дълга кампания успяхме и върнахме тези хора у дома.
- Този казус пример ли е как ЕС може да реагира с обща европейска позиция?
Беше много добър пример за това какво Европа може да постигне ако всички работят заедно. Можем да видим това и в други примери.
-Сега Европа се бори за позиция между другите глобални играчи. Какво Европа може да подобри?
Това е причината да съжалявам, че Великобритания напуска ЕС. Европа притежава 20% от световната икономика , но само 7% от световното население. И трябва да сме заедно.
Ако ние успеем да създадем европейско демократично общество, върховенство на закона, борба с корупцията, добро управление и равенство за всички европейци, тогава ще бъдем водещ световен пример. Това са ценности, които липсват в Китай, Русия, Турция и много други части на света. Европа трябва да бъде образец за честност и за свободно общество, в което всеки да развива своя талант.
