"Турция използва своите права според международния закон, за да сключи споразумението с Либия. Гърция, Израел, Египет и гръцката кипърска администрация не могат да действат без нашето одобрение“ - това заяви турският президент Реджеп Ердоган в интервю за телевизионния канал „ТРТ Хабер“ в понеделник по повод договора с международно признатото правителство в Триполи, който осигурява на Анкара права върху голяма част от Източното Средиземноморие.
Според Ердоган споразумението, което поставя морската граница съвсем близо до гръцкия остров Крит дава възможност за съвместни турско-либийски сондажи за природен газ в района, както и възможност за изследване на либийския шелф от турска страна с разрешение от Триполи.
Договорът предизвика остри реакции от страните в региона. Египетският външен министър Самех Шукри заяви, че договорката между Анкара и Триполи подрива опитите да се постигне стабилност в региона и либийският премиер Файез Ал-Сарадж от Правителството на националното съгласие не е имал право и мандат да се подпише под този документ.
От своя страна Ердоган обвини Египет, че подкрепя групировката на генерал Халифа Хафтар, която действа срещу международно признатото правителство в Триполи и заяви готовност да изпрати турски войски в Либия, „ако бъде поканен“.
Най-бурно срещу договора между Триполи и Анкара реагира Гърция, която изгони либийския посланик от Атина и внесе възражение в ООН срещу споразумението.
Това не е първият сблъсък между Гърция и Турция по въпроса за морските пространства в Източното Средиземноморие. По-рано тази година турските сондажи за газ и нефт в близост до Кипър предизвикаха отново остри реакции от страна на Атина и гръцкото правителство в Никозия, вследствие на което се стигна до налагане на санкции на Анкара от страна на ЕС.
Меморандумът на Либия и Турция бе подписан, докато Египет, Гърция и Кипър обсъждат прокарването на газопровод през въпросните морски пространства. Сега Ердоган заяви, че такъв проект не може да бъде осъществен без турско одобрение и че споразумението е реакция „срещу едностранните стъпки на тези държави досега, които са в противоречие с международния закон, който ние следваме“, отбелязва изданието „Ахвал“.
Прави впечатление, че в основата на всички тези конфликти е желанието на Турция да си осигури необходимите енергийни ресурси под формата на природен газ и нефт. През последните Анкара успя да осъществи дълго протакания проект за газопровода ТАНАП, който ѝ осигурява доставки на синьото гориво от Азербайджан, а страната е и основен партньор в строежа на „Турски поток“.
„Турция отдавна има желание да стане енергиен хъб и транзитна страна в преноса на синьото гориво и оттам да извлече геополитически и икономически ползи, но търсенето на нефт и газ в Източното Средиземноморие засега не са помогнали кой знае колко на Ердоган“, коментира за bTV Новините преподавателят по международни отношения в Университета на Северна Каролина и Оксфорд Димитър Бечев, който следи случващото се в Турция и региона.
Анализаторът припомня, че откриването на залежи от газ в изключителната икономическа зона на Кипър беше стимул за разговори за обединение на острова след 2014 г., които въпреки че са пропаднали, са били най-сериозният опит в тази посока от плана „Анан“ в началото на 2000-те години до днес.
„Дейли Сабах“ отбелязва, че непризнатата Севернокипърска турска република засилва позициите на Анкара за нейните претенции в региона.
Според Бечев Турция вижда във въпроса за морските пространства в Източното Средиземноморие „по-скоро лост за натиск върху съседите“. Политизирането на въпроса от страна на Ердоган обаче доведе до формирането на антитурска коалиция от Гърция, Кипър, Израел и Египет, а сега евентуално и либийският генерал Халифа Хафтар, отбелязва анализаторът.
Държавният департамент на САЩ също окачестви меморандумa между Турция и Либия като провокативен и призова всички страни да се въздържат от действия, които биха увеличили напрежението в Източното Средиземноморие.
