"Турция използва своите права според международния закон, за да сключи споразумението с Либия. Гърция, Израел, Египет и гръцката кипърска администрация не могат да действат без нашето одобрение“ - това заяви турският президент Реджеп Ердоган в интервю за телевизионния канал „ТРТ Хабер“ в понеделник по повод договора с международно признатото правителство в Триполи, който осигурява на Анкара права върху голяма част от Източното Средиземноморие.
Според Ердоган споразумението, което поставя морската граница съвсем близо до гръцкия остров Крит дава възможност за съвместни турско-либийски сондажи за природен газ в района, както и възможност за изследване на либийския шелф от турска страна с разрешение от Триполи.
Договорът предизвика остри реакции от страните в региона. Египетският външен министър Самех Шукри заяви, че договорката между Анкара и Триполи подрива опитите да се постигне стабилност в региона и либийският премиер Файез Ал-Сарадж от Правителството на националното съгласие не е имал право и мандат да се подпише под този документ.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
От своя страна Ердоган обвини Египет, че подкрепя групировката на генерал Халифа Хафтар, която действа срещу международно признатото правителство в Триполи и заяви готовност да изпрати турски войски в Либия, „ако бъде поканен“.
Най-бурно срещу договора между Триполи и Анкара реагира Гърция, която изгони либийския посланик от Атина и внесе възражение в ООН срещу споразумението.
Това не е първият сблъсък между Гърция и Турция по въпроса за морските пространства в Източното Средиземноморие. По-рано тази година турските сондажи за газ и нефт в близост до Кипър предизвикаха отново остри реакции от страна на Атина и гръцкото правителство в Никозия, вследствие на което се стигна до налагане на санкции на Анкара от страна на ЕС.
Меморандумът на Либия и Турция бе подписан, докато Египет, Гърция и Кипър обсъждат прокарването на газопровод през въпросните морски пространства. Сега Ердоган заяви, че такъв проект не може да бъде осъществен без турско одобрение и че споразумението е реакция „срещу едностранните стъпки на тези държави досега, които са в противоречие с международния закон, който ние следваме“, отбелязва изданието „Ахвал“.
Прави впечатление, че в основата на всички тези конфликти е желанието на Турция да си осигури необходимите енергийни ресурси под формата на природен газ и нефт. През последните Анкара успя да осъществи дълго протакания проект за газопровода ТАНАП, който ѝ осигурява доставки на синьото гориво от Азербайджан, а страната е и основен партньор в строежа на „Турски поток“.
„Турция отдавна има желание да стане енергиен хъб и транзитна страна в преноса на синьото гориво и оттам да извлече геополитически и икономически ползи, но търсенето на нефт и газ в Източното Средиземноморие засега не са помогнали кой знае колко на Ердоган“, коментира за bTV Новините преподавателят по международни отношения в Университета на Северна Каролина и Оксфорд Димитър Бечев, който следи случващото се в Турция и региона.
Анализаторът припомня, че откриването на залежи от газ в изключителната икономическа зона на Кипър беше стимул за разговори за обединение на острова след 2014 г., които въпреки че са пропаднали, са били най-сериозният опит в тази посока от плана „Анан“ в началото на 2000-те години до днес.
„Дейли Сабах“ отбелязва, че непризнатата Севернокипърска турска република засилва позициите на Анкара за нейните претенции в региона.
Според Бечев Турция вижда във въпроса за морските пространства в Източното Средиземноморие „по-скоро лост за натиск върху съседите“. Политизирането на въпроса от страна на Ердоган обаче доведе до формирането на антитурска коалиция от Гърция, Кипър, Израел и Египет, а сега евентуално и либийският генерал Халифа Хафтар, отбелязва анализаторът.
Държавният департамент на САЩ също окачестви меморандумa между Турция и Либия като провокативен и призова всички страни да се въздържат от действия, които биха увеличили напрежението в Източното Средиземноморие.
