Цели две трети от ромите в Централна и Източна Европа нямат работа и осигурено препитание, сочи доклад на Световната банка, който беше представен в Брюксел.
В България, Чехия, Сърбия и Унгария едва около 35 процента от ромското население работи, като единствено в Словакия се отчитат по-добри резултати - 55 на сто.
От безработицата по-силно са засегнати жените. В България, Чехия и Унгария около 75% от тях не работят.
Най-лоши резултати в тази област обаче отчита Сърбия - едва девет процента от ромските жени имат постоянна работа.
Рискът от безработица сред ромите е два пъти по-голям, отколкото при останалото местно население, сочат още данните от проучването. За България се отчита, че 81 на сто от ромите са заплашени от липсата на заетост, а най-високият резултат в тази посока е в Румъния - 87 процента.
Общо 6% от българите и 42% от българските роми са заявили, че са си легнали поне веднъж гладни през последния месец.
Отново в Румъния се отбелязват най-лошите резултати по този въпрос - 61 процента от анкетираните роми не са вечеряли поне веднъж в последните 30 дни. Това е 10 пъти
повече от подобните отговори, получени от останалите участници в допитването от неромски произход.
В България 80% от ромите са изложени на бедност, което е два пъти по-висок процент от етническите българи. Сходни са данните в Унгария, Чехия и Словакия.
Ромите в България, Румъния и Унгария изглеждат най-бедни, тъй като едва от 6 до 8 процента от тях заявяват, че са в състояние да посрещнат непредвидени разходи. В останалите държави с традиционно ромско население разликата по този въпрос е от 3 до 10 пъти, в сравнение с останалите етнически групи.
Световната банка предлага разгръщане на схемите за микрокредитиране на ромското малцинство, тъй като съществена част от работещите представители на това малцинство се определят като "самонаети", т.е. развиват икономическа дейност, независимо от работодател.
Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор коментира, че проект, осъществен в Унгария, дава пример за добър опит в усилията за преодоляването на безработицата сред ромите. Проектът предвижда отпускане на
социални микрокредити за представители на малцинството, които желаят да развиват самостоятелна икономическа дейност. Комисарят отбеляза, че подходът за икономическото приобщаване на ромите следва да засяга също въпросите на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване.
Същевременно заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар на правосъдието Вивиан Рединг призова европейските страни да осигурят образование на ромските деца, за да не се повторят проблемите на ромското население след десет години.
„Ако не образоваме тези деца, ако не им намерим нормална работа, след десет години те ще бъдат поредното изгубено поколение - със същите проблеми и отново изправени пред разрушаването на незаконните им лагери. А ние не искаме това”, заяви Рединг.
В тази връзка, Рединг заяви, че според документите, с които разполага, в опита си да разреши проблема с ромите Париж вече прилага наредбите на едно ново френско законодателство, което почива на европейските закони.
