В края на миналата седмица "Амнести интернешънал" критикува България за окаяните условия, в които живеят бежанците у нас. Как изглежда бежанската криза през погледа на англичанка от сирийски произход? Приписваме ли собствените си проблеми върху бягащите от войната, както постъпват с българите някои британски издания и политици в родината й - Великобритания?

Безупречният британски акцент на Дийма Алчами не би издал сирийския й произход. Трудно се съгласява на интервю. Признава, че чувства вина за това, че живее толкова безгрижен живот.

Студентката по журналистика е родена във Великобритания, но баща й идва на бял свят в сирийската столица Дамаск. Доскоро там живеят всичките му роднини и Дийма ги посещава точно преди войната.

„По онова време градът изглеждаше добре, но усещаше, че нещо се случва. Хората бяха много тихи и имаше снимки на Башар Асад навсякъде! Навсякъде, във всеки магазин дори. Беше ми интересна политическата ситуация и се опитах да говоря затова с роднините си, но те скочиха и ми казаха: Тихо! По тази тема може да говорим само вкъщи. И дори вкъщи човек трябва да внимава. За мен беше абсурдно, че има тайна полиция. Сега разбирам, че това съществува в много държави и има агенти, които те шпионират”, разказва Дийма Алчами пред екип на bTV.

Роднините й успяват да избягат от ужаса на войната. Част от тях отиват при близки в Съединените щати, други - в Египет. Вземат със себе си само каквото могат да пренесат. Единият от чичовците й обаче остава. Дийма живо се вълнува от ситуацията с бежанците в Европа.

„Тези хора не могат да се върнат по домовете си поне през следващите 5-10 години. Не казвам, отворете си вратите и подслонете всички. Но държавите трябва да търсят подкрепата на благотворителни организации, с които да работят заедно, за да не живеят бежанците в мизерия, да се разболяват и да имат нужда от лечение. По-евтино ще излезе да живеят в здравословна среда”, допълва жената.

Англичанката от сирийски произход е наясно, че това е въпрос с повишена трудност за бедни държави като България. И се надява политиците и медиите да не вменяват вина на бежанците, че се борят за живота си.

„Ще съм много тъжна, ако дори един българин вярва, че сирийските бежанци причиняват само проблеми. След всичко, което виждате, че се случва в Сирия, да мислим, че тези хора причиняват вреда... Дори нямам думи, с които да го опиша. Освен тъга. Защото знаете, че тези хора не бягат по свой избор. Сигурна съм, че биха избрали да са по домовете си, вместо на границата на България”.