„Булгаргаз“ поиска 34% увеличение на цената на природния газ от 1 ноември. Ще се отрази ли това на сметките на домакинствата и застрашен ли е отоплителният сезон на фона на растящите дългове на столичната топлофикация?
По темата в ефира на bTV коментираха Кремен Георгиев от Асоциацията на топлофикационните дружества, Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт и Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията.
Според Кремен Георгиев евентуалното увеличение на природния газ няма да доведе автоматично до по-високи сметки за парно и топла вода още в началото на отоплителния сезон.
„В момента тези 34% са желанието на „Булгаргаз“, което още не е удовлетворено от Комисията за енергийно и водно регулиране и едва ли ще бъде. Условия за увеличение има, но едва ли чак толкова голямо“, обясни той.
Георгиев припомни, че цените на топлинната енергия се определят за период от една година и не се променят толкова лесно.
Възможност за корекция обаче съществува от януари, ако цената на природния газ продължи да расте и се натрупат значителни разлики между прогнозните и действителните разходи.
Калоян Стайков също подчерта, че еднократното увеличение на природния газ не означава непременно поскъпване на отоплението.
По думите му държавата разполага и с инструменти за подпомагане на топлофикационните дружества, включително чрез субсидии, които биха могли да смекчат евентуално увеличение.
Според Стайков на европейските газови пазари се наблюдава необичайна ситуация – настоящите цени са по-високи от очакваните през зимните месеци.
„В момента пазарите смятат, че цената сега е висока, а през зимата ще бъде по-ниска. Това е странна ситуация, защото обикновено потреблението през зимата е по-високо“, коментира експертът.
Той обясни, че това създава парадокс при запълването на газохранилищата, тъй като компаниите купуват газ на високи цени, а очакват да го продават при по-ниски.
Цветомир Николов свърза ситуацията и с геополитическото напрежение в Близкия изток, кризата около Иран и проблемите с енергийната инфраструктура и логистиката.
По думите му приближаването на зимата и решенията на държави, силно зависими от природния газ, са създали допълнително търсене.
На фона на опасенията за по-високи сметки остава и въпросът за финансовото състояние на столичната топлофикация, чиито задължения според цитираните в разговора данни достигат около 1,3 млрд. евро.
Кремен Георгиев обясни, че природният газ формира приблизително 60% от разходите на топлофикационните дружества. Затова значително поскъпване би затруднило финансирането на ремонти, заплати и материали.
„Ремонтите са абсолютно необходими, както се вижда на много места в София. Така че нещо ще остане неплатено“, предупреди той.
Според Цветомир Николов едно от възможните решения за столичната топлофикация е привличането на частни инвеститори, включително чрез концесия.
„По-скоро печеливша стратегия би било да се търсят частни инвеститори под формата на, може би, концесия. Но тук отново натрупаните проблеми са ужасно много“, посочи експертът.
Въпреки финансовите проблеми Кремен Георгиев увери, че не очаква спиране на парното в София.
Според експерта най-вероятният сценарий е дружеството да продължи да работи, да купува природен газ и материали и да извършва ремонти, но същевременно да натрупва нови задължения.
Калоян Стайков обърна внимание и на дългогодишните проблеми с регулаторната политика в енергетиката.
Целия разговор вижте във видеото
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
