Над 1,2 милиона души са останали без дом след разрушителните трусове в Турция. Броят на хората, търсещи убежище в палатковите лагери, се увеличава. За живота в палатка в Адана разказват специалните пратеници на bTV - репортерът Петър Антонов и операторът Явор Владимиров.

Животът във временните лагери в Адана
Снимка: bTV

Вече повече от седмица 55-годишната Айше живее в палатка с девет души. Временният дом приютява две семейства, а нощите минават върху одеяла на земята.

„След като домът ни се срути, живеем тук. Имаме храна. Имаме от всичко по много. Много хора ни помагат“, казва Айше.

Животът във временните лагери в Адана
Снимка: bTV

След лагера Айше не знае как ще продължи живота си. Трусът разрушава дома ѝ.

Животът във временните лагери в Адана
Снимка: bTV


„Много страшно беше. Всичко се разтресе. Бяхме в сградата при първия трус и успяхме да избягаме. При второто земетресение вече бяхме навън“, разказва тя. 

На метри от Айше, в съседния палатков лагер, са братята Мусад и Алпер заедно със своите съпруги. Канят ни на кафе и чай и ни разказват как споменът от труса ги буди нощем.

Животът във временните лагери в Адана
Снимка: bTV

„Бях вътре на 9-ия етаж. Клатеше се много. Той каза „О, Боже мой“. След това слязох долу със страх. Беше твърде студено, не можехме дори да изядем залък хляб“, казва Мусад.

Животът във временните лагери в Адана
Снимка: bTV

В помощ на хората без дом идва Ондер Юсел. Студентът от Адана днес е доброволец в лагера, станал дом на хора от три квартала с общо население между 15 и 18 000 души. 

Животът във временните лагери в Адана
Снимка: bTV

„Това е историческо бедствие. Моите хора обичат да помагат на другите, както и на хората от другите страни. Това е култура и отношение. Затова съм тук. Няма как да ги оставя в такъв тежък момент“, казва доброволецът. 

Животът във временните лагери в Адана
Снимка: bTV

Освен Ондер, на място има десетки други доброволци, които помагат на хората, останали без дом. Във временните лагери всеки получава топла храна, дрехи и вода. Хората чакат между 10 и 20 минути за провизии, а опашките растат. Продължава и търсенето на оцелели под отломките.