България и Румъния трябва да получат възможност да влязат в Шенген възможно по-скоро, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, цитиран от БНР.

„Това, което искам да знаят българските граждани, е, че ЕК е на страната на тези, които искат силна, обединена и отворена Европа. Ще направим всичко, за да няма различен статут на отделните страни”, увери Барозу, изтъквайки, че не трябва да се формират първа и втора класа европейско членство.

„Вярвам в единството на Европа, и вярвам, че сме по-силни, когато сме единни. Вече сме 28 страни - разбира се, много различни от гледна точка на икономическото и социалното си развитие - затова е голямо предизвикателство да запазим Европа силна, отворена и обединена”, подчерта Барозу.
Като пример за успехите на Съюза той посочи работата в посока на задълбочаване на икономическия и валутен съюз. По думите му, страните, които споделят обща валута, трябва да имат повече механизми за координация помежду си.

Свободното движение

По отношение на достъпа до трудовите пазари той подчерта, че свободното движение е основополагащ принцип в Европейския съюз и не може да бъде поставяно под въпрос.

Вчера той призова държавите членки да направят опит да намалят политическите рискове – „били те под формата на политическа поляризация, или политическа нестабилност”, защото доверието е ключов фактор за инвестициите, заетостта и икономическия растеж на всяка страна от Евросъюза.

„Разбира се, уважаваме всички демократични развития във всяка страна-членка, но всички трябва да разберат, че живеем в изключителна икономическа обстановка, в която политиците трябва да показват голямо чувство за отговорност и да си дават сметка колко е важна стабилността”, подчерта още председателят на ЕК.

Друг ключов елемент в словото на Барозу беше необходимостта да бъде изграден единен пазар в различни области, сред които и в енергетиката.

За целта, по думите му, е необходимо изграждането на мрежи, които да свържат всички страни от Евросъюза, за да няма „енергийни острови”.

„За тази цел финансираме много подобни мрежи и връзки, включително и в България. Знам, че ако няма единен пазар, страните ще са по-уязвими за определени доставчици на енергия - а когато създадем такъв интегриран пазар, ще има различни опции и това ще даде на всяка страна повече автономност при избора на доставки или транзит - и на газ, и на други енергоизточници”, обясни Барозу.

Върховенството на закона

За втора поредна година председателят на ЕК предложи създаването на механизъм, който да следи спазването на върховенството на закона във всички страни-членки.

„Вярвам, че демокрацията е постоянно предизвикателство и никога не можем да приемем спазването на демократичните ценности за даденост. Във всички общества - дори и в най-напредналите демокрации, понякога има негативни тенденции от гледна точка на неспазване на върховенството на закона. В европейските договори имаме някои механизми, които ни позволяват практически да изключим дадена държава от Европейския съюз, но тъй като това е много крайна мярка, аз дори я наричам „ядрена опция”, тя е много трудна за прилагане. Затова мисля, че ни е нужен друг тип, по-мек механизъм, които ще ни позволи да се намесим, ако върховенството на закона е застрашено в някоя страна, била тя голяма или малка, богата или бедна, стара или по-нова членка на Евросъюза - защото за нас водещ принцип е равнопоставеността”, обясни Барозу.

Запитан дали този механизъм може да замени мониторинга над България и Румъния, председателят на ЕК препоръча на двете държави да се съсредоточат върху изпълнението на изискванията, заложени в досегашния механизъм.

„Не съм съгласен, че той допринася тези страни да бъдат възприемани лошо. Това, от което зависи как ще бъде възприемана дадена страна, е начинът, по който тя полага усилия да се справи с установените проблеми. А механизмът съществува, за да помогне на съответната страна и на властите в нея да се справят с предизвикателствата, но също и на гражданите, за да знаят какво е постигнато и какво все още трябва да се направи”, допълни Жозе Мануел Барозу.

Той отказа да „спекулира” какво е бъдещето мониторинговия механизъм, но даде „приятелски съвет” на България да се съсредоточи върху напредъка в критично важни области най-вече заради собствените й граждани, за да заживеят те в „стабилно и свободно общество и в държава, която съответства изцяло на принципа за върховенство на закона”.

За България и ЕС

България беше приета в ЕС през 2007 г. в началото на първия мандат на председателя Барозу. В края на втория той не оценява присъединяването на страната като грешка.

„Според мен присъединяването на България й помогна да ускори някои реформи, които са много важни. Аз се възхищавам на вашата страна. Знам, че все още има трудности. Следил съм много внимателно развитието на страната ви, посещавал съм я неведнъж през последните години, и съм наясно, че остават още предизвикателства. Но приемането на България определено не беше грешка.

Виждаме, че тя отбелязва напредък в много, много области. А членството беше възможност да се осъществят редица реформи, които без членство в Европейския съюз щяха да са много по-трудни и да отнемат много повече време”, заяви Жозе Барозу.