Над една трета от гърците се включиха в референдума по предложенията на кредиторите до 18:00 часа днес според неофициални данни. Това почти гарантира легитимността на допитването. Двата лагера вече готвят и демонстрации за вечерта. Въпросът е какво следва след обявяването на резултатите.

Неофициално се говори за сформиране на правителство на спасението, което да продължи преговорите с Тройката, съобщават пратениците на bTV в южната ни съседка.

Опасността да се разпадне гръцката икономика е много близо до нас – това може да се случи в понеделник или другата седмица, или заедно с банките. Сега вече, разбира се, никой не плаща данъци. Това коментира в „120 минути” икономистът Светослав Данчев, който живее в Атина.

„Въпросът (на референдума, който е от цели 72 думи – б.р.) не е само дълъг, но и абсурден – това, което се пита, така или иначе не може да се случи”, подчерта той, като припомни, че днес гърците се произнасят по предложение, което е било актуално до 30 юни т.г.

„В икономически план, какъвто и да е резултатът от този вот, той ще е негативен за гръцката икономика”, отбеляза Данчев. По думите му в момента най-важното е да се постигне споразумение с кредиторите.

Ще има стригане

При отговор „Да” на референдума и приемане на предложенията на кредиторите, вероятно ще има 20% загуба на спестявания на гърците. Ако отговорът обаче е „Не” и Атина продължи да упорства, жителите на южната ни съседка може да се простят с около 60 на сто от парите си. Това прогнозира Красен Станчев от Института за пазарна икономика.

Той подчерта, че има още две причини да се приемат исканията на Тройката. „Тогава, когато се спазват ангажиментите към кредиторите, имаме бъдеще”, отбеляза той.

Освен това, по думите на Станчев, до момента реални лишения не е имало и спадът в икономиката се дължи на липсата на реформи – особено след идването на СИРИЗА на власт.

Според икономиста, случаят с натрупалия се дълг на Гърция напомня на българския от 80-те: „Западните банки смятат, че ЕС ще е винаги зад Гърция” и са допуснали трансферите от Брюксел да са единствена гаранция.

Красен Станчев посочи още, че еврото е замислено като валута за правителства, които водят разумна фискална политика. Това обаче не се е случило даже в Германия, но тя поне можела да си събира данъците.

Тоягите и чуждия гръб

„На чужд гръб и сто тояги са малко” – с тази българска поговорка бизнесменът и бивш футболист Томас Лафчис коментира ставащото в южната ни съседка. Той изрази мнението, че дългът на Гърция в сегашния си вид не може да бъде платен, а ограничаването на харчовете през последните 5 години не е сработило.

Лафчис допълни, че парите, които Германия дава на Гърция всъщност просто са взети от ЕЦБ – но с лихва, каквато Атина не получава.

По думите му лидерите трябва да седнат на масата за преговори и решението не може да дойде от „чиновници и технократи, които пишат програми”.

Бившият президент на „Левски” посочи, че много българи работят в Гърция, а още повече са тези, които у нас работят в предприятия с гръцка собственост.

„Двете икономики са интегрирани, много лошо е съседът да обеднява”, заяви и Красен Станчев. Той пресметна, че 100-120 00 българи у нас може да се окажат засегнати от кризата в Гърция.