България е сред страните, в които рискът от бедност и социално изключване е най-висок. Това показва представен в Брюксел преглед на социалната ситуация в страните от ЕС.

След пет години икономическа криза и връщане на рецесията през 2012 г. безработицата достига небивали през последните почти 20 години мащаби, доходите на домакинствата спадат и рискът от обедняване нараства, особено в държавите от Южна и Източна Европа, обобщи еврокомисарят по заетостта Ласло Андор.

"2012-а беше поредната много лоша година за Европа от гледна точка на безработицата и влошаването на социалното положение. То едва ли ще се подобри съществено през 2013 г., ако не постигнем по-голям напредък и при решаването по внушаващ доверие начин на кризата с еврото като намерим средства за така необходимите инвестиции, включително в повишаването на квалификацията на хората", добави на специална пресконференция Андор.

Нарастващи различия

Според комисаря докладът за социалната ситуация потвърждава задълбочаващи се различия, които се открояват най-силно между северните и южните страни от еврозоната. Разликата между нивата на безработицата в тези два региона бе 3,5 пункта през 2000 г. и спадна до нула през 2007 г., но след това бързо нарасна до 7,5 пункта през 2011 г.

Извън еврозоната различията, макар и да нарастват, са значително по-малки. Тази обезпокоителна тенденция показва спешната необходимост от намирането на по-ефективни механизми за стабилизиране на макроикономическо равнище, обяснява еврокомисарят.

Доходите на домакинствата намаляват

Според експертите, работили по представения доклад, рисковете от обедняване и възможностите за избягване на бедността варират много между държавите-членки. Някои групи от населението са по-силно засегнати, като младите хора, безработните жени и самотните майки.

Реалният брутен разполагаем доход на домакинство намаля между 2009 г. и 2011 г. в две трети от държавите на ЕС, като най-голям спад се отбелязва в Гърция (17 %), Испания (8 %), Кипър (7 %) и Естония и Ирландия (5 %). Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Полша и Франция, където благодарение на системите за социална сигурност и по-устойчивия пазар на труда общите доходи са продължили да се увеличават по време на кризата.

Социална сигурност и данъчно облагане

От гледна точка на ефективността на системите за социална сигурност за преодоляване на бедността, тяхната структура е също толкова значима, колкото и размерът им — едни и същи нива на социални разходи в различните държави водят до различни степени на намаление на бедността.

Системите за данъчни облекчения могат да окажат значително въздействие върху заетостта чрез специфични мерки, като например предоставянето на услуги за гледане на деца, което значително улеснява заемането на работни места, по-специално при жените.

Също толкова важна е и структурата на приходите в социалната държава. Като се пренасочи данъчната тежест от работната сила към други източници, като емисиите на CO2 или потреблението и собствеността, ще се повиши заетостта, смятат от Брюксел.

Снимка: БГНЕС

Заплатите са не само елемент на разходите, те са и доход, с който хората си купуват стоки и услуги. Намаляването на заплатите би могло да подобри конкурентоспособността, но ще намали също така търсенето в страната на продуктите на дружествата, а това може да доведе до закриване на работни места.

Запазва се голямата разлика между заплащането на труда на мъжете и жените (средно 16,4 % в ЕС за 2010 г.), която показва тенденция да се задълбочава с възрастта. Анализът в доклада относно минималната заплата показва, че страните с по-висока минимална заплата не предлагат на хората с ниска квалификация демотивиращо ниско заплащане, което да ги откаже от участие в пазара на труда — напротив, в тези страни се наблюдава по-високо ниво на заетост при хората от тази група. Минималната заплата дава възможност също така да се намалят различията в заплащането на мъжете и жените.

Умения

Хората се нуждаят от определени умения за определени работни места. Анализът в доклада посочва, че в някои страни, по-специално в южната част на ЕС,
съответствието между наличните умения и предлаганите работни места не е добро. Този проблем е особено остър за високия и все още нарастващ брой млади хора, които са без работа или не са включени в каквато и да е форма на образование или обучение.

Предложенията са насочени към решаването на този проблем, като се създадат условия за всички безработни младежи да продължат образованието си или да се включат в курсове за обучение, стажове за повишаване на квалификацията или професионални стажове, което увеличава шансовете им да намерят работа или да започнат собствен бизнес.