България падна със седем позиции до 87 място в Индекса за свободата на пресата, изготвян всяка година от организацията „Репортери без граници” по повод Световния ден на свободата на печата, отбелязван на 3 май.
Преди и след България в класацията са поставени съответно Гвинея и Мадагаскар. На първо място е поставена Финландия. В челната десетка попадат Холандия, Норвегия, Люксембург, Андора, Дания, Лихтенщайн, Нова Зеландия, Исландия, Швеция.
Класацията обхваща 179 страни и на последно място е Еритрея. В дъното са и Северна Корея, Туркменистан, Сирия, Сомалия, Иран, Китай, Виетнам, Куба и Судан, заемащи местата от 178 до 170.
В доклада към индекса на „Репортери без граници” България попада в раздела Европа. Там се отбелязва, че в много европейски страни има статукво относно свободата на медиите. Най-порицавани са Гърция, Унгария и Украйна, като последната е белязала спад с 16 места и сега е на 56-а позиция. Отбелязва се, че страната плаща цената на репресивното законодателство, което има осезаем ефект върху начина, по който се практикува журналистическата професия.
Гърция бележи спад с 14 позиции и сега е на 84-и място. Там журналистите работят в катастрофална социална и професионална атмосфера. Изложени са на народния гняв и на непрестанната опасност от насилие от екстремисти от ляво и от дясно и от полицията. Гръцките репортери и фотографи трябва да се съобразяват и с неонацистката партия „Златна зора”.
Тези констатации водят и до критиките към България, чиито обещания за реформа не доведоха до нищо и където интернет престана да бъде безопасно място за журналистите на свободна практика, посочва документът.
Падането на Украйна до 126-о място е посочено като най-лошото постижение на страната в областта на свободата на медиите от Оранжевата революция насам. За Русия, която бележи спад от 6 места до 148-о място, докладът посочва, че има широкомащабна кампания за подтискане на опозиционните протести, включваща засилен контрол върху интернет, превръщането на чуждото финансиране на правозащитните организации в престъпление и повторното криминализиране на клеветата.
Като цяло ЕС е похвален, защото 16 страни членки са в Топ 30, но останалите са доста по-назад, някои под 80-а позиция, което буди безпокойство, се посочва в раздела Европа на доклада.
„Хищниците” на свободата на информацията
Наред с Индекса на свободата на печата „Репортери без граници” публикува и документ, известен като „Списък на хищниците на свободата на информацията". Тази година той включва 39 имена на държавни глави, политици и религиозни фигури, милиции и престъпни организации, които цензурират, арестуват, отвличат, измъчват и понякога убиват журналисти.
„Тези хищници на свободата на информацията са отговорни за най-лошите издевателства срещу медиите и техните представители. Техните действия са все по-ефикасни. 2012 г. беше една изпълнена с насилие година за онези, които работят в информационната сфера, с рекорден брой убити журналисти,” посочи Кристоф Дьолоар, генерален секретар на Репортери без граници.
Новите хищници в списъка са новият китайски президент Си Цзинпин, джихадитската групировка Фронт Джабхат ан Нусра в Сирия, членовете и привържениците на Мюсюлмански братя в Египет, въоръжените групи на белуджите в Пакистан и религиозните екстремисти на Малдивите.
Четирима хищници напускат списъка - бившият сомалийски министър на информацията и телекомуникациите Абдулкадир Хусеин Мохамед, президентът на Мианма Тейн Сейн, баската сепаратистка организация ЕТА, както и силите за сигурност на ислямското палестинско движение Хамас.
Репортери без граници припомнят, че един хищник просто може да замени друг, както се случва в Китай, където Си заменя Ху Цзинтао.
Включването на Джабхат ан Нусра пък илюстрира еволюцията на конфликта в Сирия, където опозиционни въоръжени групировки стават все по-нетолератни към медиите. От 15 март 2011 г. до 2 май 2013 г. най-малко 23 професионални журналисти и 58 журналисти-аматьори са убити в Сирия. Към този момент 7 журналисти все още се водят за изчезнали.
