Българи често стават жертва на трудова експлоатация в чужбина, а българските власти имат слаба чувствителност към експлоатацията на чужденци у нас. Това се посочва в изводите на първия доклад на Агенцията на ЕС за основните права, който разглежда тежки случаи на експлоатация на работници, предаде БТА.
Сред примерите с български граждани в доклада е описан случаят на семейство, заминало за Франция по договор с български работодател. Семейството отговаряло на законовите изисквания – било регистрирано в съответната френска община, имало разрешение за работа.
След като двойката работила пет месеца по 15-16 часа на ден, получила възнаграждение за шест седмици. Семейството брало плодове и зеленчуци на полето, но често в дъжда и с неподходящи дрехи, защото нямало служебно облекло или пари да си го осигури.
След петте месеца двамата българи се прибрали у дома с билет, чиято стойност била удържана от заплатите. Българите подали сигнал до комисията за борба с трафика на хора и случаят им бил препратен към структурата за борба с организираната престъпност в Сливен.
При друг случай българи попаднали в група с германци, гърци, молдовци, румънци и казахстанци, експлоатирани в Белгия като чистачи на крайпътен ресторант. Чистачите получавали по 45 евро на ден, работели всеки ден от седмицата по 15 часа.
След анонимен сигнал местна контролна служба възприела случая като трафик на хора и работниците били поставени под закрила. Виновните физически лица били осъдени на затвор от една до пет години, а замесените фирми били глобени с 18 000 евро.
Съвсем различно се развил случаят на двама български овчари, наети в Гърция. Заради тежките условия, при които работели, двамата подали жалба в полицията. Пристигналите на място полицаи се оказали роднини с работодателя и заплашили българите, че ще ги прогонят от страната.
По-късно българските власти разследвали случая и Софийският градски съд постановил присъда от пет години затвор за гръцкия работодател и глоба от 10 000 лева. Българинът, посредник в наемането на овчарите, получил условна присъда от три години затвор.
Робство се отчита само „при определени условия”
Докладът отчита, че в Гърция и България корупцията е един от основните рискови фактори в разглеждането на подобни случаи. Добавя се, че робството и принудителният труд се възприемат като престъпление в България, както и в други държави от ЕС, само „при определени условия”.
Отбелязва се, че България, наред с още няколко страни от Общността, защитава само граждани на държави извън ЕС, когато са станали жертва на експлоатация, докато се трудят при незаконосъобразни условия (например липса на договор).
Даден е пример с турски студент, работил в България, който бил измамен от своя работодател. След като работил на строеж осем месеца, той не получил възнаграждение. Тъй като бил без договор, той не посмял да подаде оплакване.
Докладът сочи, че в България, както и в още няколко държави от ЕС, достъпът до правосъдие в подобни случаи не е лесен. Допълва се, че у нас и в други държави у властите липсва чувствителност към проблемите на жертвите на трудова експлоатация.
Общо за ЕС докладът сочи, че нерядко посредническите агенции за намиране на работа в чужбина са част от проблемите, свързани с експлоатацията и трафика на хора. Сред примерите по този повод са случаите с българските берачи на плодове в Швеция.
В документа се посочва, че трудова експлоатация се наблюдава най-често в земеделието, строителството, хотелиерството, домашните услуги, производството. Рядко виновниците биват изправяни пред правосъдието, наказвани и принуждавани да платят обезщетения на пострадалите.
