Бъдещите членове на Европейския съюз няма да имат право на вето само по един въпрос, който имат старите – възможността да блокират преговорния процес на други държави кандидатки за членство в ЕС, съобщава „Виести“, като се позовават на източници, добре запознати с преговорите на Подгорица с Брюксел.
Ограничението ще важи за всички кандидати от Западните Балкани, както и за Украйна и Молдова.
Става дума за старо германско предложение, което вече е възприето от голям брой държави членки и на практика в Съюза има консенсус тази мярка да бъде включена в Договора за присъединяване на Черна гора. Албанският премиер Еди Рама вече даде знак, че Тирана няма да има проблем да се откаже от правото си на вето по разширяването и дори с готовност би го направила.
Не е нужно дълбоко познаване на отношенията ЕС - Западни Балкани, за да се види основният мотив на германската инициатива – превантивно да се избегне възможността Сърбия да блокира Косово или обратното, Прищина да вдигне бариера пред Белград. При положение че Сърбия трудно би се приближила сериозно до ЕС при сегашния режим в Белград, става дума за дългосрочна превенция.
Около ограничаването на правото на вето се вдигна голям шум, но всъщност това е димна завеса, защото няма нито сериозно мнозинство, камо ли консенсус, новите членки да се откажат изцяло от вето. Дипломатически източник от държава членка обясни пред „Виести“, че ветото ще се ограничи само по темата за разширяването, а разширяване на тази суспензия би нарушило принципа на равнопоставеност и би подкопало основите на ЕС. Има държави, които биха искали подобни ограничения да обхванат и други сектори, но срещу тях стои силен блок държави, подкрепен и от мнението на водещи експерти по европейско право.
Историята за „отнемане на ветото“ на новите членки беше подхваната от някои германски мозъчни тръстове и журналисти в Брюксел. Еврокомисарят Марта Кос засегна темата в интервю за „Файненшъл таймс“, но думите ѝ бяха разчетени погрешно. Англоезичният текст бе коригиран, ала почти никой не обърна внимание на поправената версия, тъй като самата теза за премахване на ветото се хареса на част от публиката, а за друга се оказа удобен повод за сензация и кликове.
Кос не е говорила за лишаване от право на вето, а за защитни мерки, които вече са прилагани в минали кръгове разширявания. Тези мерки представляват конкретни задачи, най-често свързани с прилагането на вече приети реформи по европейски стандарти, които новите членки трябва да изпълнят, за да станат пълноправни участници в съответните сектори.
Първият етап на защитните мерки ще се отнася за периода на ратификация – от подписването на присъединителното споразумение до формалното влизане на новата държава. Вторият етап ще действа временно и след членството. Няма да има трайно отнемане на права, а ограничение за срок от минимум шест месеца до няколко години.
Брюксел вижда мерките като гаранция, че приетите закони и реформи ще се прилагат ефективно и качествено по европейски стандарти. Най-много такива изисквания се очакват в областта на върховенството на правото, борбата с корупцията, организираната престъпност и прането на пари – сфери, в които реалното прилагане по правило отнема повече време.
Част от държавите и някои мозъчни тръстове смятат, че чрез присъединителния договор на Черна гора може да се преразгледа и член 7 от Договора от Лисабон, който предвижда санкции срещу страни, нарушаващи основните ценности на ЕС. Най-авторитетните юристи по европейско право обаче оценяват подобен ход като нереалистичен и твърде рискован – би отворил „кутията на Пандора“. Реформа на член 7 може да стане само чрез промяна на самия Лисабонски договор или чрез нова конвенция, а не с договор за присъединяване на нова страна.
Черна гора е на добър път да затвори пет преговорни глави през декември, за да не се разширява скептицизмът в ЕС и да не се търси отлагане на разширяването, заяви източник от Брюксел. В скоро време ще бъде сформирана ad hoc работна група за изготвяне на присъединителния договор. Макар някои членки, най-вече Франция, да имат резерви, работата по текста е интензивна, а Подгорица трябва допълнително да ускори изпълнението на поетите ангажименти и да покаже решимост за членство.
В рамките на Съвета на ЕС продължава обсъждането дали на Междуправителствената конференция в средата на декември ще бъдат затворени планираните пет глави. Не е напълно сигурно, че това ще стане, но Черна гора е в добра позиция и ѝ остават още няколко конкретни задачи. Неназначаването на всички съдии в Конституционния съд засега не се очаква да попречи на графика, въпреки че може да излезе като тема в по-широкия дебат за разширяването, който се изостри заради Сърбия, руския хибриден натиск срещу ЕС и войната срещу Украйна.
При всички случаи Черна гора има време до 10 декември да изпълни нужното и в Европейската комисия, както и в групата държави, силно подкрепящи разширяването, преобладава оптимизъм, че всички предвидени глави ще бъдат затворени. Затварянето на глава 31 е отложено за следващата година, защото Комисията смята, че натискът тя да бъде приключена още сега би бил прекалено рисков и би могъл да повиши опасността от блокаж от страна на Хърватия – сценарий, който Подгорица и Брюксел искат да избегнат на този етап.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
