Атаката на Тръмп срещу Иран е най-големият момент в световната история след 11 септември, пише в материал за Independent Питър Франкопан, британски историк, писател и хотелиер, професор по световна история в колежа Уорчестър, Оксфорд.
Великото колело на историята се върти, казва Питър Франкопан, и от падането на Берлинската стена или кулите близнаци не съм виждал светът да се променя толкова коренно с такава главоломна скорост.
Следва коментара му за случващото се в Близкия изток:
Винаги е трудно, може би дори погрешно, да се опитваме да оценим значението на събитията в реално време.
Историята, разбира се, предоставя удобно пространство за глътка въздух, което ни позволява да поставим нещата в контекст спокойно, без предизвикателствата да правим прибързани преценки, които не издържат проверката на времето.
В живота ми е имало три пъти, когато веднага разбирах, че това, на което съм свидетел, има епично значение, дори докато се е развивало.
Първият беше вечерта на 9 ноември 1989 г., когато тълпи се събраха при новината, че граничните пунктове ще бъдат отворени в Берлин и стената започна да пада същата нощ.
Вторият, разбира се, беше на 11 септември 2001 г., когато беше очевидно, докато всички наблюдавахме какво се случи след координираното отвличане на четири пътнически самолета, че светът ще се промени завинаги.
Оттогава насам има много събития, които са били важни, ужасяващи или и двете.
Атаките на Хамас от 7 октомври, например, ще се разглеждат като ключов момент в преобразяването на Близкия изток. Но това, което видяхме този уикенд, е, поне според мен, нещо, което има последици и импликации, които правят тези два дни най-важните от четвърт век.
Убийството не само на върховния лидер на Иран Али Хаменей, но и на голяма част от висшето ръководство на страната, нанесе опустошителен удар на държавата.
Убийството на действащ държавен глава от чужда сила е изключителен прецедент в съвременната епоха. Фактът, че решението на Съединените щати и Израел да атакуват Иран е било по избор, а не по необходимост, допълнително разрушава световния ред, който, макар и несъвършен, поне е осигурявал подобие на архитектура на международното право в продължение на десетилетия.
През 2003 г., при интервенция в Ирак, която се оказа дълбоко погрешна, администрацията на президента Джордж У. Буш се опита да се защити в ООН. Буш поиска одобрение от Сената.
Президентът Тръмп не си направи труда с нищо от това. Вместо това му писна да чака дипломатическо решение. „Предупредихме ги никога да не възобновяват злонамереното си преследване на ядрени оръжия“, каза той, докато обявяваше началото на „големи бойни операции“ в малките часове на събота сутринта.
„Многократно се опитвахме да сключим сделка. Опитахме се. Те искаха да го направят. Не искаха да го правят отново. Искаха да го направят. Не искаха да го правят. Не знаеха какво се случва. Просто искаха да практикуват зло.“
И така, това беше всичко. Търпението му се изчерпа. „Не можем да го търпим повече“, обяви той.
Следващите часове донесоха унищожаването на политическото, духовното и военното ръководство на Иран и по същество обезглавяването на неговата командна верига. Онези, които са останали живи, са се прегрупирали и обявили временен съвет за ръководство, който да се опита да управлява страната, докато бъде избран нов върховен лидер. Те имат един приоритет, и само един приоритет: оцеляването на режима.
Изчислението досега е, че най-добрият начин да се направи това би бил да се разпали хаос не само срещу цели в Израел и американски военни бази, но и срещу всички страни от региона на Персийския залив – вероятно с надеждата да се накарат да използват влиянието си пред Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Този подход се оказа лошо приет от онези, които се опитваха да посредничат между Иран и САЩ.
Анвар Гаргаш, високоопитният и добре свързан дипломат от Емирствата, напомни на Техеран, че „войната ви не е със съседите ви“, но също така, че „чрез тази ескалация вие потвърждавате разказа на онези, които виждат Иран като основен източник на опасност в региона, а ракетната му програма като вечен източник на нестабилност“.
Една от причините, поради които съседите на Иран са били ударени с ракети и дронове, е, че събирането на информация, комуникационните канали и оперативната ефективност на ръководството почти са се сринали в мъглата на войната – което едва ли е изненадващо.
Ето защо Абас Арагчи, външният министър на Иран, е зает да отправя извинителни и успокояващи обаждания към Оман и други, в които обяснява, че „военните части на Иран вече са всъщност независими и донякъде изолирани и действат въз основа на общи инструкции, дадени им предварително“.
Ето защо и към САЩ бяха отправени запитвания, като Тръмп заяви в неделя, че „те (Иран) искат да говорят и аз се съгласих да говоря, така че ще говоря с тях“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
