Историята на асансьора или платформата, която може да движи хора и предмети нагоре и надолу, е доста дълга. Известно е, че рудиментарните асансьори са били използвани в древен Рим още през 336 г. пр. н. е., като за тях първо се споменава в контекста на това, че Архимед построява един от първите, пишат специализирани сайтове.

Тези ранни асансьори представляват платформа с подемници, които ѝ позволяват да се движи вертикално. Подемниците обикновено се управляват ръчно – или от хора, или от животни – въпреки че понякога са се използвали и водни колела. Римляните ползват тези прости асансьори в продължение на много години, обикновено за да преместват вода, строителни материали или други тежки предмети от едно място на друго.

Снимка: iStock

Подобна конструкция е имало и в Колизеума в Рим, задвижвана от 200 роби.

Що се отнася до специализирания пътнически асансьор, той е създаден през 18. век, като един от първите е използван от крал Луи XV през 1743 г. Той построява асансьор във Версай, а целта му е да го пренася от неговите стаи на първия етаж до любовницата му в стаите на втория. Този асансьор не е много по-технологично напреднал от използваните в Рим – мъже в специални комини трябва да теглят въжета, за да го задвижват. Наричали устройството „летящ стол“.

Снимка: iStock

Едва в началото на 19. век технологията на асансьорите наистина започва да напредва. За начало те вече не е необходимо да се задвижват ръчно. През 1823 г. двама британски архитекти – Бъртън и Хормер – създават „възходяща стая“, която използва парна енергия, за да изведат туристи до платформа за оглед над Лондон. Няколко години по-късно изобретението им е развито още от архитектите Фрост и Щут, които добавят колан и противотежест към парната машина. Скоро започват да се създават и хидравлични системи с водно налягане за повдигане и спускане на асансьора. 

Човекът, който решава проблема с безопасността на асансьора, правейки възможни всякакви високи сгради, е Елиша Отис, който заради приноса си днес е известен като изобретателят на модерния асансьор.

През 1852 г. Отис измисля дизайн с предпазна спирачка, при която, в случай, че кабелите се скъсат, дървена рамка в горната част на асансьорната кабина ще се измъкне и ще се забие в стените на шахтата, спирайки асансьора в нея, пише chr.bg.

Днес нова машина позволява колосално количество хора да се изкачват в нея.

Ето къде се намира най-големият пътнически асансьор в света:

 

През 2022 г. финландска асансьорна компания го инсталира в сградата Jio World Centre в Мумбай, Индия. Тази подемна машина може да побере до 235 души едновременно, пише OddityCentral. За сравнение, един Боинг 757 може да побере 243 пътници.

Снимка: iStock

Асансьорът тежи 16 тона, заема площ от 25,7 кв. м и се поддържа от девет стоманени въжета, прикрепени към стоманени колони.

Наред с другите неща, инженерното чудо разполага с четирипанелна стъклена врата и стени, които предлагат панорамна гледка към комплекса и неговата градина. Въпреки че асансьорът се движи между петте етажа със скорост един метър в секунда, той разполага с дивани, на които пътниците могат да се отпуснат.

„Имаме удоволствието да обявим, че най-големият пътнически асансьор в света е  в Индия!. Гордеем се с това, че предлагаме индивидуални решения за уникални проекти. Освен нашият екип в Индия, основните експерти на компанията по проекти в световен мащаб си сътрудничиха за проектирането и изпълнението на този най-предизвикателен и сложен проект“, каза Амит Госаин, управляващ директор на KONE Elevators India.

Някои интересни факти за асансьорите представя един от специализираните сайтове за поддръжка на машините у нас.

Вижте ги:

Снимка: iStock

 
  • Асансьорите са 20 пъти по-безопасни от ескалаторите.
  • 24 асансьора в древния Римски Колизеум са управлявани ръчно от силата на над 200 роби.
  • Въпреки страховете да не заседнете или свободно да паднете в асансьор, возенето в асансьор всъщност е по-безопасно от карането на кола. Средно 26 души една година умират при инцидент, свързан с асансьор (главно асансьорни техници, а не пътници), докато 26 души умират на час при произшествия, свързани с автомобили.
  • Средният потребител използва асансьор 4 пъти на ден.
  • Първият асансьор, който е имал ръчен потребителски контрол, е инсталиран в Ню Йорк Мариот.
  • На всеки три дни асансьорите носят еквивалента на земното население.
  • Максималната надморска височина, която един асансьор с подемни кабели може да постигне, е на 600 метра.
  • Всеки асансьор се поддържа от множество кабели и всеки от тези кабели може спокойно да носи целия асансьор и неговите пътници.
  • Бутонът за затваряне в асансьор всъщност е бутон "плацебо", направен, за да даде на пътниците илюзията за контрол в пътуването им с асансьор. Тъй като производителите на асансьори от 1990 г. са премахнали тази функция на повечето асансьори, откакто се затварят автоматично.
  • Първият обществен строителен асансьор е монтиран в девететажната висока сграда в Ню Йорк.
  • Изобретателят на съвременния асансьор Елиша Грейвс Отис сформира компания, която доставя и прави по-голямата част от асансьорите в света.
  • Първият писмен запис на асансьор идва от 3 век пр.н.е. в Гърция. Този прост асансьор е измислен от математик Архимед.
  • Асансьорната музика се появява за първи път през 20-те години, за да успокои пътници, които използват асансьорите за първи път
  • Някои от най-известните асансьори могат да бъдат намерени в Gateway Arch в Св. Луи (кабина пътува в арка), Santa Justa Lift в Лисабон (един от първите асансьори, задвижвани с пара), Lacerda Elevator в Салвадор (един от най-натоварените асансьори в света), Тайпе 101, Bailong Elevator в Китай (считан за най-големият открит асансьор), Louvre Elevator във Франция (кабината му е отворена) 
  • Тъй като цифрата се счита за изключително носеща нещастие в много страни, доста сгради се отказват да имат 13-и етаж. Otis Elevators Company изчислява, че приблизително 85% от сградите с асансьорите си нямат бутон 13.