Обединените арабски емирства заявиха във вторник, 28 април, че напускат ОПЕК, нанасяйки тежък удар на групата на производителите на петрол, тъй като безпрецедентна енергийна криза, предизвикана от войната с Иран, извади наяве разногласията между държавите от Персийския залив.
Загубата на ОАЕ, дългогодишен член на ОПЕК, може да отслаби групата, която обикновено се стреми да показва единен фронт въпреки вътрешните спорове относно геополитиката и производствените квоти.
Министърът на енергетиката на ОАЕ Сухаил Мохамед ал-Мазруеи заяви пред Reuters, че решението е взето след внимателен преглед на енергийните стратегии на регионалната сила. Попитан дали ОАЕ са се консултирали с фактическия лидер на ОПЕК Саудитска Арабия, той каза, че ОАЕ не са повдигали въпроса пред никоя друга държава.
Производителите от Персийския залив в рамките на ОПЕК изпитват затруднения да изнасят през Ормузкия проток — стратегическо „тясно място“ между Иран и Оман, през което обикновено преминава една пета от световния суров петрол и втечнен природен газ. Причината е войната на САЩ и Израел срещу Иран. Мазруеи заяви, че решението на ОАЕ да напуснат ОПЕК и ОПЕК+ от 1 май няма да има огромно влияние върху пазара заради ограниченията в протока.
Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и съюзниците ѝ, включително Русия, са известни общо като ОПЕК+, а ОАЕ бяха четвъртият по големина производител в групата. Заедно те контролираха почти половината от световния петрол преди войната.
Международната агенция по енергетика заяви, че делът на ОПЕК+ в световния добив на петрол е спаднал до 44% през март от около 48% през февруари. Вероятно той ще спадне още през април, тъй като спирането на производството става по-осезаемо.
„Това отваря вратата за ОАЕ да увеличат глобалния си пазарен дял, когато геополитическата ситуация се нормализира“, каза Моника Малик, главен икономист в ADCB. Излизането би трябвало да бъде положително за потребителите и за по-широката глобална икономика, добави тя.
ОАЕ са регионален бизнес и финансов център и един от най-важните съюзници на Вашингтон. Страната води по-настъпателна външна политика и изгради собствена сфера на влияние в Близкия изток и Африка.
ОАЕ наскоро засилиха отношенията си със Съединените щати и Израел, с който установиха връзки чрез Споразуменията „Авраам“ от 2020 г., особено след като бяха атакувани по време на войната с Иран. Те разглеждат отношенията с Израел като ключов инструмент за регионално влияние и уникален канал към Вашингтон.
Напускането на ОПЕК от ОАЕ представлява победа за президента на САЩ Доналд Тръмп, който в реч през 2018 г. пред Общото събрание на ООН обвини организацията, че „ограбва останалия свят“, като надува цените на петрола.
Тръмп също така свърза американската военна подкрепа за държавите от Залива с цените на петрола, заявявайки, че докато САЩ защитават членовете на ОПЕК, те „се възползват от това, като налагат високи цени на петрола“.
Напускането на ОАЕ дойде, след като Анвар Гаргаш, дипломатически съветник на президента на ОАЕ, критикува арабския отговор на последните ирански атаки по време на форум в понеделник (28 април).
Някои лидери от Персийския залив се срещнаха лично във вторник в Саудитска Арабия - среща на върха, която според служител от Залива цели да изработи отговор на хилядите ирански ракетни и дронови удари, пред които са изправени страните им, откакто САЩ и Израел започнаха войната си с Иран в края на февруари.
Напускането на ОПЕК от ОАЕ идва и в момент, когато свободният световен производствен капацитет е на исторически ниски нива, което прави пазара на петрол все по-напрегнат. Работата извън групата на производителите позволява на ОАЕ напълно да използват позицията си като доставчик на едни от най-нискостойностните и с най-нисък въглероден отпечатък барели в света.
Мазруеи отбеляза, че ОАЕ са член на ОПЕК и ОПЕК+ от дълго време, но каза, че светът ще изисква повече енергия, намеквайки, че ходът на страната му ще помогне за задоволяване на тези нужди.
„От икономическа гледна точка решението на ОАЕ е абсурдно“
Според Игор Юшков, старши анализатор в руския национален фонд за енергийна сигурност евентуален разпад на ОПЕК ще е добра новина за Тръмп и Китай и екстремно лоша за Русия. На този фон Казахстан побърза да обяви, че няма намерения да напуска картела.
„Решението на ОАЕ беше изненада за всички. Особено след като, обявявайки оттеглянето си от споразумението, ОАЕ всъщност не могат да увеличат обемите на производство. С други думи, настоящото ограничение за ОАЕ не е квотата на ОПЕК+, а физическата невъзможност да изнасят обемите си. Максимумът, който правят сега, е да изпомпват петрол и да зареждат тръбопровода, който отива до Оманския залив. Тоест, през територията на ОАЕ и Оман, заобикаляйки Ормузкия проток.“, обясни Юшков.
„От икономическа гледна точка решението на ОАЕ е абсурдно, защото с обявяването на оттеглянето си от споразумението, те понижават цените на петрола и в крайна сметка ще печелят още по-малко - от по-малкия обем петрол, който все още могат да изнасят. Но логиката вероятно се крие именно в това: изпращане на сигнал към пазара за понижаване на цените. Това по-скоро би могло да бъде някакъв вид споразумение със Съединените щати.“
„Това може да е някаква задкулисна сделка - Съединените щати обещаха финансова помощ на ОАЕ, които наистина пострадаха от настоящата криза, а в замяна САЩ искат помощ, която по същество подкопава ОПЕК+ отвътре, за да понижи цените на световния пазар. За Съединените щати, и по-специално за администрацията на американския президент Доналд Тръмп в момента, е жизненоважно да се намалят цените на петрола на световния пазар, защото това би понижило цените на горивата на вътрешния пазар в САЩ и би намалило политическия натиск върху екипа на Тръмп.“
„Обявяването на провала на цялото споразумение в момента не е предимство, но когато Ормузкият проток се отвори отново за корабоплаване, тогава всички може наистина да преосмислят подхода си и ОПЕК може да се разпадне. Това е неблагоприятно за Русия, защото тя не може рязко да увеличи производството. Ще са необходими големи инвестиции и сравнително дълъг период от време, за да се увеличи производството с един до един и половина милиона барела на ден. Страните от Близкия изток имат такива възможности.“
Според анализатора миналата година квотите за производство на петрол ОПЕК+ са били увеличени от всички участници. Ново увеличаване на производството се е подготвяло и тази година. „Промяната в ситуацията се състои в следното: има много други играчи, които не са част от тази организация - например Съединените щати, Гвиана, Бразилия и редица други. Те увеличават производството на петрол, докато ОПЕК+ се сдържа. В резултат на това ОПЕК+ губи пазарен дял. И за да се предотврати това и за да се гарантира, че ОПЕК+ все още има цел, беше необходимо да се увеличат квотите.“
„Вярвам, че сривът на ОПЕК би бил от полза за администрацията на Тръмп, защото би довел до незабавен спад на цените на световния пазар. Дори ако Ормузкият проток остане затворен засега, самата новина пак би тласнала цените надолу. Това би намалило натиска върху администрацията на Тръмп. От друга страна, в дългосрочен план, ако цените останат ниски, това би довело и до спад в производството на петрол в Съединените щати. С други думи, потребителите в САЩ биха спечелили, докато американските производители биха загубили. И, разбира се, по-ниските цени биха били от полза и за страните вносителки на петрол - европейските страни и Китай“, каза още Юшков.
