Медийната среда в България продължава да се влошава. Това е общата констатация на организацията „Амнести интернешънъл“ в годишния ѝ доклад за състоянието на човешките права. Сред другите констатации са, че домашното насилие се е увеличило.

„През юни реформистка коалиция, водена от Кирил Петков, загуби вот на недоверие, което доведе до нови парламентарни избори през октомври 2022 г. Гълъб Донев пое ролята на служебен премиер. Партията на бившия министър-председател Бойко Борисов – ГЕРБ получи най-много места в Народното събрание, но не успя да събере мнозинство. Липсата на работещ кабинет доведе до политическа криза в страната“, посочват от организацията.

Свобода на словото

Журналисти и независими медии, които разследват организираната престъпност, корупцията и правата на малцинствата са изложени на постоянни заплахи и тормоз. Те са изложени също на законодателен тормоз от страна на публични лица и бизнеса.

Всеки четвърти журналист в България си налага автоцензура

Според Асоциацията на европейските журналисти един от всеки двама журналисти в България са подложени на натиск, а един на всеки 10 е получавал заплахи със съдебни процеси. Това води до автоцензура, посочват от „Амнести интернешънъл“.

Водещи медийни компании продължават да се управляват от политици и олигарси, което допълнително подрива независимостта на медиите и ограничава техният достъп до информация.

Насилие, бичуване и удари с електрошок: Десетки деца са изтезавани при протестите в Иран

Правата на бежанци и мигранти

През 2022 г. има рязко увеличаване на бежанците и мигрантите, които пристигат на българската граница с Турция. Според властите са регистрирани над 85 000 новопристигащи или два пъти повече от 2021 г.

Организации за човешките права съобщават за продължаваща дискриминация на търсещите убежище. Това важи най-вече за граждани на Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, чиито документи за убежище биват отхвърляни автоматично.

bTV Репортерите: Какво се случва с бежанците от Украйна у нас?

В България са пристигнали почти 1 милион украински бежанци, най-вече жени и деца. Страната е успяла да уреди достъп до здравни грижи, социални услуги и образование на 150 000 от тях, които са се регистрирали за временно убежище. Много от бежанците напуснали страната след септември заради неясноти около процедурата по настаняването им дали ще продължи държавната програма за настаняване в хотели.

Сексуално и полово-базирано насилие

Случаите на домашно насилие са се увеличили още повече.

Поправки в Закона за защита от домашно насилие, както и в Наказателния кодекс, не бяха приети до края на годината.

Жените на България: Лидия Стойчева, за която красотата е много повече от суета

Европейският съвет за правата на човека поиска от властите бързо да адресират сериозната липса на подпомагащи организации, които да работят с жертвите на насилие в цялата страна.

Правата на LGBTI общността

Властите не предприеха никакви стъпки към разработване на национална стратегия и план за действие за борба с дискриминацията, на базата на сексуална ориентация или полово самоопределяне.

От „Амнести интернешънъл“ посочват като пример делото срещу Боян Расате за атака срещу LGBTI център.

Права при наблюдение

В решение от януари Европейският съд за правата на човека установи, че българските закони за тайно наблюдение са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът заключи, че законите не са осигурили достатъчно гаранции срещу произволно или злоупотребяващо наблюдение.

От ЕСПЧ посочват още, че няма достатъчен надзор над комуникационните данни.