Най-могъщият и страшен инструмент в ръцете президента на САЩ, способен да отприщи ядрен ад, се пази в най-обикновена кожена чанта, съдържаща цифрово устройство с размера на кредитна карта.
В тази джаджа, наричана галено „бисквитката”, се съдържат кодовете за изстрелването на стратегическите ядрени ракети. Единствено държавният глава има правото да разпореди подобно действие, което би довело до смъртта на милиони хора за по-малко от час.
Въпросът, който безпокои мнозина, имайки предвид докачливия и импулсивен нрав на Доналд Тръмп, е какви са гаранциите, ако изобщо има такива, да бъде предпазен от едно прибързано решение с катастрофални последствия?
Първо, трябва да се отбележи, че Доналд Тръмп се отметна от предишни свои провокативни изказвания за ядрените оръжия, като неотдавна заяви, че ще бъде „последният човек, който ще ги използва”, макар че не изключи подобна възможност.
Други високопоставени лица от президентската администрация, като министъра на отбраната Джеймс Матис, също са свързани с нанасянето на стратегически ядрен удар. В крайна сметка обаче решението е в ръцете на държавния глава, обяснява Марк Фицпатрик, експерт по неразпространението на ядрени оръжия от Международния институт за стратегически изследвания във Вашингтон.
„Никой не проверява, нито може да балансира решението на президента да разпореди ядрен удар. Но между издаването на заповед и осъществяването на удара стоят и други хора.”
Идеята един неуправляем президент да вземе подобно жизненоважно решение сама по себе си е нереалистична. Ако обаче все пак се реши на подобна стъпка, той издава заповед и министърът на отбраната е длъжен да я изпълни. На теория той може да откаже да се подчини, ако има причина да се съмнява в здравия разум на държавния глава.
Това обаче е равносилно на бунт и президентът има право да го уволни и да възложи задачата на заместник-министъра.
Съгласно 250-ата поправка в конституцията на САЩ вицепрезидентът на теория може да обяви президента за психически неспособен да вземе правилно решение, но трябва да бъде подкрепен от повечето членове на кабинета.
Как на практика се осъществява ядреният удар?
В ядреното куфарче, което стои неотменно до президента, има „черно тефтерче” с възможни варианти за удар, от които той трябва да избере, след като е потвърдил самоличността си на главнокомандващ с помощта на пластмасова карта. Злите езици разказват, че един предишен президент забравил картата за идентификация в джоба на сако, което изпратил на химическо чистене.
След като държавният глава направи своя избор от дългото „меню” с варианти за удар, председателят на Обединените щабове на въоръжените сили я предава към „военната зала”на Пентагона, а след това, посредством секретни идентификационни кодове – до щабквартирата на Стратегическото командване във военновъздушната база „Офът” в Небраска.
Заповедта за удар се предава на екипите за изстрелване чрез шифровани кодове, които трябва да съвпаднат с кодовете, заключени в техните сейфове.
Балансът на силите
Русия и САЩ притежават достатъчно ядрени ракети, за да унищожат взаимно големите си градове, при това неколкократно. Според някои твърдения само към Москва са насочени най-малко 100 американски ядрени бойни глави.
Към септември 2016 г. Русия има най-голям брой ядрени оръжия със 1796 стратегически ядрени бойни глави, складирани в силози под горите на Сибир, ядрени ракети, разположени на подводници, и стратегически бомбардировачи.
Към септември 2016 г. САЩ притежават 1367 ядрени бойни глави, също прибрани в подземни силози, където обаче са уязвими още на първия ядрен удар, на борда на подводници в морето, където са по-трудни за засичане, и във военновъздушни бази, където могат да бъдат натоварени на бомбардировачи и пуснати в действие.
Използвани са материали на Франк Карднър, кореспондент на Би Би Си по въпросите на сигурността
