Американско семейство кръсти детето си на българския град Девин. Момченцето се роди на 3 декември в американския град Белингам близо до Вашингтон и вече гордо ще носи името на града, в който неговите родителите Райън и Уитни се запознават - а именно Девин.
През 2011 г. Райън Шу е доброволец от Корпуса на мира и прекарва 3 години в с. Триград, близо до град Девин, като помага на местните хора в читалището на селото.
По същото време в съседното с. Гьоврен е Уитни Годби - също американка от Корпуса на мира. Тя не подозира, че американеца в съседство ще бъде мъжът на живота й. А тяхното първо дете ще носи името на градът, в който се срещат за първи път - Девин.
„Ние се запознахме в България през 2010 г. - преди 8 години. Бяхме в две села, които бяха близо”, споделя Уитни. Райън добавя, че са се срещали веднъж седмично в Девин, за да си напазаруват зеленчуци и други неща за седмицата. Тъй като е имало по един автобус сутрин и един вечер те са прекарвали по цял ден в града.
Местните хора и до днес помнят Уитни и Райън. Бившата учителка по български език на Уитни е първата, която подозира, че двамата могат да се влюбят.
„Първоначално просто от една държава бяха, както се казва, не се познаваха, нямаха никакви контакти. Тя е от Оклахома, той е от Вашингтон, тези два щата се намират на около шест часа разстояние със самолет, поне по техните обяснения. Така, че нямаха абсолютно никаква връзка. Тук се запознаха”, казва Руфие Шанова, която е била учителка по български език на Уитни.
Райън и Уитни казват, че трите години прекарани в родопските села Триград и Гьоврен са най-хубавите в живота им. Уитни помогнала да се направи сайт на читалището, създала школа по английски и учила цялото село как да работят на компютри. Поставяли из гората къщички за птички и образователни табели. Подарила на селото около 100 тома книги на английски език, които и до днес се съхраняват в библиотеката. Работата им в Корпуса на мира и всичко, което научават за селския живот се надяват да предадат на малкия Девин.
Уитни споделя възхитата си от българското гостоприемство. „Местните ни приеха толкова лесно в ежедневието си - аз живях с едно разкошно семейство там и се почувствах като у дома. Участвах във всичко - празниците, традициите, дори саденето на картофи. Толкова съм им благодарна, че споделиха дома си с мен.”
Райън има твърд спомен от ракията. „О, няма да забравя ракията! Но, да, както и Уитни каза гостоприемството. Хората от двете села плюс и Враца, от където започнахме нашето обучение, всички, които срещнахме в България бяха приятелски настроени, готови да ни помогнат, мили, ние се чувствахме късметлии, че сме точно в тази държава и срещаме тези хора. Трудно е да обобщим преживяното за 27 месеца, все нещо ще пропуснем, или пък ще се появи неочакван спомен. За нас това беше преживяване, което промени живота ни. Нещата, за които се сещам веднага са боза, баница, пататник - основно храна.”
Малкият Девин е вече на 6 седмици, но Райън и Уитни обещават като порасне не само да го заведат в града, чието име носи, но и да го учат на български.
