"Искате ли да знаете защо? Може да прозвучи цинично, но ето защо."
Така започва текст, разпостранен в медиите, като мнението на холивудския актьор Морган Фрийман за причината за зачестилите масови престрелки в САЩ.
"Всичко е заради начина, по който медиите отразяват", категоричен е той. Според текста, имената на масовите убийци са по-популярни от имената на жертвите им, а медиите в страната им дават статут на знаменитости.
"Пуснете си новините и гледайте как ние се отнасяме към стрелеца на премиерата на филма „Батман” и виновният за жертвите в мол в Орегон, като знаменитости. Дилън Клеболд и Ерик Харис са вече известни на всички имена, но знаете ли името на една единствена жертва в престрелката в гимназията Колумбайн?"
Фрийман описва ситуацията за мотивирането и култивирането на такъв убиец като "Нестабилни хора, които иначе биха се самоубили в мазето си. Те виждат новините и искат да ги засенчат с нещо още по-лошо и така да си отидат по запомнящ се начин. Защо начално училище? Защо децата? Защото той ще бъде запомнен като чудовище, вместо като един тъжен никой", пише той.
Текстът продължава и с примери: "Статия на CNN казва, че по брой на загиналите, престрелката в Кънектикът ще се класира като втората най- смъртоносна стрелба след Вирджиния Тех. Статистиката като че ли някак си прави едната стрелба по-лоша отколкото е друга. После публикуват видео интервю на третокласници за детайлите на преживяното. Fox News постави лицето на убиеца на всичките им новини. Някакви статии или новини, които да се фокусират върху жертвите и да игнорират самоличността на убиеца? Не съм видял още такива. Защото те не продават. Така че, поздравления, сензационни медии, току-що мотивирахте някой да надскочи тази трагедия и следващата седмица да нападне детска градина или родилно отделение."
Текстът завършва с призив към медиите - да помогнат, забравяйки, че някога са прочели името на този човек и като запомнят името на поне една жертва." Можете да помогнете, чрез дарения за изследвания в областта на психичното здраве, вместо да сочите към контрола върху оръжията като проблем. "
Въпреки,че официална имформация за автентичността на авторството на текста няма, той се тиражира в няколко американски медии като написан именно от Морган Фрийман.