Българското малцинство най-накрая беше официално признато от Албания, съобщават местните медии. Това стана след промени в проектозакона за защита на малцинствата, одобрен с консенсус в парламентарната правна комисия на страната. Официалната позиция на Тирана доскоро беше, че живеещите от столетия българи в Албания нямат право на специален статут.
Европейският парламент поиска да бъде призната етническата принадлежност на живущите в Преспа, Голо бърдо и Гора българи, които според някои оценки са около 50 000 души. Те са останали от времето, когато днешна Албания е била част от средновековната българска държава. Преди идването на комунизма у нас София полага грижи за своите сънародници, но след това те са загърбени.
През септември българският министър-председател Бойко Борисов заяви на албанския си колега Еди Рама, че очаква новият закон да съдържа текстове, които да защитават правата на българското малцинство в страната. От своя страна Рама пое ангажимент, че Албания няма да наруши интересите на българите.
Сега признатите в Албания малцинства ще станат 9: гръцко, македонско, влашко, черногорско, сръбско, ромско, египетско, босненско и българско.
Електронното издание „Екзит” отбелязва, че етническите българи масово се изселват от Албания, тъй като имат право на български паспорт, с който стават граждани на ЕС.
Именно в тази връзка бяха и атаките срещу решението, идващи особено от близки до Македония организации и местни политици. Те твърдят, че българско национално малцинство няма, а става дума за схема, чрез която, от една страна, се обезкървява Албания, а, от друга, се работи по проекта „Велика България” с помощта на българската „лингвистина или културна група”.
Предполага се, че албанските управляващи са станали по-отстъпчиви и заради предстоящото българско европредседателство, което ще е с акцент към Западните Балкани.
