Личното пространство е едно от свещените правила на социалния живот, пише научнопопулярният сайт LiveScience.com. Но как се образуват „балоните” на личното пространство, в които сме опаковани, и защо е толкова неприятно, когато се „спукат”?

Според американския антрополог Едуард Хол ние сме обградени от 4 такива балона, които са различни по размер и ни изолират от различни видове „натрапници”.

Най-малката зона се нарича интимно пространство. Тя е в радиус от 50 сантиметра около нас и в нея могат да влизат само членове на семейството, най-добри приятели и домашни любимци.

Следващият по големина балон е този на персоналното пространство. Той се простира на разстояние от 50 до 120 сантиметра извън нас. Приятели и познати спокойно могат да окупират тази зона, особено по време на неформални разговори, но този балон е стриктно забранен за непознати.

Балонът, разположен на 1,5-4,5 метра, представлява социално пространство, в което хората се чувстват комфортно, извършвайки обикновени социални взаимодействия с нови познати или с външни лица. Отвъд този район се намира публичното пространство, отворено за всички.

„Важно е да имаме предвид, че личното пространство варира в зависимост от културата и контекста, а има и значителни индивидуални различия, така че тези числа просто отразяват средните стойности.” Това твърди Ралф Адолфс, професор по психология и неврология в Калифорнийския технологичен институт.

Както знаем, именно културните различия и индивидуалните разминавания в размерите на балоните често причиняват дискомфорт.

Но да се върнем на въпроса как се създават тези балони. Според Адолфс индивидуалното ни чувство за лично пространство започва да се развива между 3-тата и 4-ата година, а размерът им се оформя окончателно през юношеството.

Балоните се създават и наблюдават от амигдалата, региона в мозъка, отговорен за чувството на страх. До този извод са стигнали Адолфс и негови колеги в проучване, публикувано в сп. „Нейчър” през 2009 г.

„Амигдалата се активира, когато нападнете личното пространство на хората”, казва ученият. „Това може би отразява силната емоционална реакция, когато някой се приближи твърде много до нас. Това се потвърди при един пациент с рядко увреждане на тази мозъчна структура: тя се чувстваше напълно комфортно, без значение колко близо до нея имаше човек. Не личеше да има лично пространство.”

Освен това анормалното развитие на амигдалата обяснява защо хората с аутизъм изпитват затруднения да поддържат нормална социална дистанция спрямо другите, допълва Адолфс.

Как обаче да се справим, когато нарушаването на личното пространство е неизбежно, например в претъпкания автобус? Психологът Робърт Сомър препоръчва временно да дехуманизираме тези около нас – да избягваме зрителен контакт и да се преструваме, че са неодушевени обекти, докато забележим „евакуационен маршрут”. Все пак не е некомфортно да стоим на няколко сантиметра от стена.