В материал на вестник „Ню ЙоркТаймс”, посветен на българската столица София, журналистът Кристин Аджудуа кани читателите си на обиколка из града – местната култура, заведения и манталитет.

Статията е озаглавена „36 часа в София”

Първо са дошли траките, преди близо 2 700 години, последвани от римляните, Византийската империя, османците и после комунистите. Днес – повече от две десетилетия след падането на желязната завеса и пет години след присъединяването си към Европейския съюз – българската столица най-накрая добива собствен облик. На мястото на паметника на Ленин, седи статуята на патрона на града – мрачна принцеса, която някакси въплъщава привлекателността на „Изтока среща Запада” и „старото среща новото”. Под нея една младежка, креативна енергия показва себе си докато София се бори за титлата „Европейска столица на културата 2019”.

С тези уводни думи авторката повежда читателите на едно кратко, но изчерпателно пътуване из българската столица.

Пътят на жълтите павета

Повечето от забележителностите на София са разположени в малкия й център, контрастиращ с блоковете в съветски стил по пътя от летището, а улиците са павирани в жизнерадостно жълто, обяснява първите си впечатления от града авторката. И допълва, че най-добрият начин да се разгледа центърът е чрез Безплатната обиколка на София, предоставяна от доброволци.

Журналистът не пропуска да обърне внимание на българската кухня. И според нея нашето „заплетено минало е отразено и в изобилната кухня, комбинираща централноазиатски и европейски аромати”. А освен мешаната скара и кебапчетата вниманието на туристите ще бъде привлечено и от нашенското вино. Дори дава съвети къде да се отиде за традиционната англосаксонска обиколка на местните барове.

Поглед към социализма

Особено внимание в материала е обърнато на комунистическото минало на българската столица и новооткрития музей на тоталитарното изкуство. В него могат да се видят не само различни експонати от 1944 до 1989 година, но и „да си купите шапки и дрехи с образи на експонатите”.

Друг символ на миналото Националния дворец на културата обаче се е сторил малко плашещ на авторката. За него тя казва:”Не изглежда привлекателен със знаците „Без оръжие”, но местните се събират в клубовете и концертните му зали”.

Мостът на влюбените, зад НДК обаче успява да си заслужи похвалите. Похвали получават и българските народни танци, заедно с баницата и бозата.

А извън центъра на града материалът отделя внимание на Боянската църква и Националния исторически музей. Посещението в София няма как да мине и без да се видят останките на вече световноизвестния „вампир”, разположени в резиденцията на Тодор Живков, завършва материалът.