25% от всички частни пари, използвани за политически дарения на територията на Европейския съюз, отиват при крайнодесни, крайнолеви и популистки партии и движения през последните години, сочи мащабно проучване на „Гардиън“ и 26 други медии, водено от групата за разследване Follow the Money.

Това е най-подробният анализ на политическото финансиране на територията на ЕС досега. Данните са събрани от годишните доклади на повече от 200 партии в 25 държави на територията на ЕС. Предварителните очаквания за изборите за Европейски парламент през юни сочат, че евроскептичните, проруските партии и консервативните ще получат значително по-голяма подкрепа.

150 милиона евро, или 1 евро на всеки 4 дарени, между 2019 и 2022 г. са отишли при популистки партии и такива, които имат по-екстремни политически виждания. Крайнодесните формации са получили повече от 97 милиона евро в дарения.

В изследваните държави попада и България. У нас близо 25% от частните дарения са отишли при популистки партии за изследвания период, а около 10% - за крайнодесните популисти.

Макар повечето държави на територията на Европа да задължават политическите партии да декларират пълния обем приходи от публични и частни източници, правилата варират в различните държави членки. Три четвърти от партиите не публикуват или никаква, или частична информация за индивидите и бизнесите, които даряват пари.

Снимка: Guardian

Пропуски се наблюдават дори когато партиите следват правилата на държавата, в която оперират. Проучването не откри неправомерни действия, но друго, което е поръчано от Европейския парламент и проверява финансирането на политически партии, заключи, че липсата на прозрачност може да доведе до корупционни рискове.

„Въпреки че всички държави-членки на ЕС са приели регламенти относно отчитането и публичното оповестяване на даренията, това, което трябва да се отчита и това, което трябва да се оповестява, варират значително. Често има поразително несъответствие между ниските прагове за отчитане и високите прагове за оповестяване“, се посочва в доклада.

„Нищо не забранява на партиите да публикуват по-подробна информация от изискваната от закона“, каза Фернандо Касал Бертоа, експерт по европейски политически партии и системи и доцент по сравнителна политика в Нотингамския университет. „Но почти никой не го прави“, допълва той.

„Партиите не се интересуват от прозрачност. Те смятат, че това ще ги ограничи“, каза Бертоа.

Когато се включат други форми на финансиране – по-специално членство и дарения, направени от собствени политици или длъжностни лица на партията – твърдите и популистки партии са прибрали една пета от събраните пари между 2019 г. и 2022 г., възлизащи на почти 500 милиона евро, показват данните. За крайнодесните партии сумата е близо 200 милиона евро – 1 на всеки 11 евро.

Във Франция три партии в крайностите на политическия спектър – Reconquête и Националното обединение на Марин льо Пен отдясно, и La France Insoumise отляво – претърпяха драматичен ръст на финансовата подкрепа. Тези три партии взеха само 13% от непубличните средства, събрани във Франция през 2019 г., но делът им достигна 38% през 2022 г., когато Еманюел Макрон се изправи срещу Льо Пен на балотаж за президентския пост.

Непубличното финансиране включва пари от донори, такси от членове и вноски от собствени кандидати и служители на партията. То изключва държавно финансиране, заеми от донори и други приходи като печалби от събития за набиране на средства, стоки и имоти.

В Латвия, която се очаква да претърпи рязко увеличение на антиевропейските и популистки евродепутати следващия месец, непубличното финансиране на тези партии е нараснало от 9% на 36% за четири години, главно движено от популистката дясноцентристка партия „Латвия на първо място“.

Анализът показва, че взети заедно, крайнодесните, крайнолевите и популистките партии привличат повече от половината непублично финансиране в Словения, Италия, Полша, Унгария, Португалия и Гърция.

Продължи да четеш