Днес се навършват 23 години от бомбардировките на НАТО срещу Югославия, които започнаха на 24 март 1999 г. и продължиха 78 дни. Последният конфликт в Европа за XX век идва след десетилетия трупано напрежение, а събитията след него не можаха да дадат отговори на възникналите пред Белград и Прищина въпроси.

Предистория

Косово има огромна историческа значимост за Сърбия – това е бойното поле на битките ѝ с османските турци през XIV век. Когато през 1913 г. си го връщат, регионът е населен предимно с етнически албанци. През следващите десетилетия – преди и след войните, Косово съществува в рамките на Югославия като почти независима територия. Тито ѝ дава автономия и след 1974 г. е на практика държава в държавата.

 

Това се променя след като Слободан Милошевич застава начело на сръбската компартия. Убеден краен националист, той гради платформата си върху поставянето на Косово обратно под сръбска власт. Милошевич става президент през 1989 г. и само година по-късно праща армия в Косово, като премахва структурите на местното самоуправление.

Снимка: Getty Images

В отговор през 1996 г. се появява Армията за освобождение на Косово. На нейните нападения Белград отговаря с мощна офанзива през февруари-март 1998 г., при която загиват десетки цивилни. В хода на бойните действия хиляди етнически албанци са прокудени от сърбите, не липсват и обвинения за убийства на невинни хора.

След заплаха от въздушни удари от страна на НАТО, Милошевич се връща на масата за преговори в замъка Рамбуйе край Париж. Разговорите обаче пропадат, след като сърбите отказват да признаят автономията на Косово, а войските им тръгват в атака.

Ударът на НАТО

 

Началото на въздушната операция на НАТО е дадено в 19:45 часа на 24 март 1999 г. Деветнадесет страни от НАТО започват обстрела с крилати ракети, изстреляни от кораби в Адриатическо море и със самолети от четири военновъздушни бази в Италия.

Първо са бомбардирани противовъздушната отбрана и други военни обекти на югославската армия в Прищина, Батайница, Белград, Младеновац и други места.

Снимка: Getty Images

Югославското военно ръководство, внимателно проучило опита от Войната в Персийския залив, полага големи усилия да замаскира и прикрие своята авиация, танкове, зенитно-ракетни комплекси и друга ценна техника. В резултат съпротивата срещу натовските атаки не е толкова ефективна, но и сръбските загуби се оказват по-малки от очакваните. Белград пази силите си за сухопътна операция на НАТО, но до такава не се стига.

Снимка: Getty Images

НАТО губи двама пилоти в тренировъчна мисия. С умело използване на остарелите си съветски ПВО системи, югоармията сваля един от невидимите за радарите американски ударни самолети F-117 „Стелт“. Свален е и един изтребител F-16, а още няколко самолета и вертолета понасят поражения, но успяват да се върнат в базите си.

Снимка: Getty Images

Югославия губи във въздуха 5 МиГ-29 и поне още няколко машини, но голямата част от унищоженото при бомбардировки на летищата са всъщност стари бракувани самолети или примамки. Като цяло, обаче, югославските ВВС не се и опитват да се борят за въздушно превъзходство.

Снимка: Getty Images

Големи щети понася цивилната инфраструктура на Югославия. Бомбардирани са заводи, рафинерии, мостове.

 

Щети понасят и цивилни обекти, хора загиват при падането на погрешно насочена бомба в китайското посолство и при целенасочен удар по сградата на радио-телевизия РТС.

Снимка: Getty Images

По данни на министерството на отбраната на Сърбия по време на въздушното нападение на НАТО са убити 2500 цивилни, сред които 89 деца и 1031 членове на армията и полицията. Ранени са 6000 цивилни, от които 2700 деца и 5173 войници и полицаи, а 25 души и до днес се водят за изчезнали.

Снимка: Getty Images

България предоставя въздушното си пространство на НАТО и осигурява логистична подкрепа, но не приема бежанци на своя територия. По време на военната кампания на косъм се разминава трагедия – американска противорадарна ракета се отклонява към български радар и отнася покрива на къща в Горна Баня. За щастие, боеприпасът не се взривява.

След края на войната

На 10 юни приключват натовските бомбардировки, като Сърбия се съгласява на мирно споразумение и изтегляне на силите си от Косово за сметка на мироопазващ контингент. Той влиза на 12 юни от Македония, когато обаче и Русия изпраща свои войници и така се стига до съвместна окупация.

Снимка: Getty Images

Автономията на Косово е възстановена, а Милошевич пада от власт след масови протести през октомври 2000 г. През 2006 г. той умира в затвора, докато тече делото срещу него за престъпления срещу човечеството в Хага.

 

През 2008 г. Косово става независима държава. И до днес тя не е призната от Сърбия.

Ябълка на раздора между Прищина и Белград е сръбското малцинство в северната част на страната.

Снимка: Getty Images

Министър на информацията на Югославия по време на войната е днешният президент на Сърбия Александър Вучич. Той коментира годишнината от събитията пред сръбски медии. По думите му няма оправдание за агресията на НАТО през 1999 г., но че ако той бе на мястото на Слободан Милошевич, би постъпил по-различно: „След няколко дни бих прекратил това, било с подаване на оставка или нещо друго. Твърде дълго е 78 дни да се осакатява страна, която нямаше шанс да се  защити и да се чака някой друг да ни помогне, но ние знаехме, че никой друг няма да ни помогне“.

Снимка: Getty Images

Президентът отбеляза, че по онова време Русия, с Борис Елцин начело, е била слаба. Вучич изтъкна още, че онзи, който ръководи страната, трябва да се грижи как да запази народа си.

„Сега гледам конфликта в източната част на Европа и се питам защо някои хора не си помислят добре за последиците“, каза Вучич, цитиран от в.“Политика“.