С потресаващите действия на босненския хърватски генерал Слободан Праляк, който „с презрение отхвърли присъдата“ и изпи шишенце с отрова пред съдиите, завърши работата на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия (МТБЮ).
Той бе създаден в ООН преди 24 години с амбициозната цел да въздаде правосъдие за многобройните военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени след разпадането на бивша Югославия на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина, включително за геноцида в Сребреница, извършен две години по-късно. Официално мандатът му изтича на 21 декември.
Равносметката
Хагският трибунал повдигна обвинения срещу 161 души – 94 сърби, 29 хървати, по деветима босненци и албанци и по двама черногорци и македонци.
Осъдени бяха 90 души, включително една жена – бившият президент на босненската Република Сръбска Биляна Плавшич.
Шестима бяха осъдени на доживотен затвор. 56 вече са излежали присъдите си, 14 са още в затвора. 17 обвинени починаха преди или по време на процесите, а деветима – по време на излежаването на присъдите.
Освен Праляк, още двама се самоубиха – сръбският кмет на Вуковар Славко Докманович и сънародникът му, тогавашният лидер на хърватските сърби Милан Бабич бяха намерени обесени в килиите им.
В затвора, преди да бъде осъден, от сърдечен удар почина и бившият югославски президент Слободан Милошевич, оказвал безусловна подкрепа на сърбите в конфликтите в Хърватия, Босна и Косово.
Той бе един от най-високопоставените подсъдими по обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Военният лидер на босненските сърби Ратко Младич, известен като „касапинът на Балканите“, получи максималната присъда – доживотен затвор, а политическият им лидер Радован Караджич – 40 години затвор.
Караджич и Младич обжалваха присъдите си и жалбите им ще бъдат гледани от Механизма за международните наказателни трибунали. Това ще е структурата, отговаряща за приключването на работата на международните наказателни трибунали за Руанда и за бивша Югославия.
Отзвук
Бурни страсти в региона предизвикаха процесите и присъдите – осъдителни или оправдателни, срещу Милошевич, Младич, Караджич, Воислав Шешел, Насер Орич, Анте Готовина, Рамуш Харадинай.
В региона гледат на присъдите от Хага по национален признак, защитават се „своите“, без изобщо да се мисли защо тези хора са изправени пред правосъдието. Не се говори за систематичните планирани масови убийства, разстрели, изнасилвания, за масовите гробове, прикриването на престъпленията.
Стигна се дотам представители на сръбското националистическо движение „Двери“ да твърдят, че в Босна Ратко Младич се борил против „Ислямска държава“. Слободан Милошевич се възприема в някои сръбски среди като мъченик, отношението към Слободан Праляк в Хърватия е същото.
Няма осъдени невинни
Въпреки обвиненията, че прилага „двоен аршин“, Трибуналът изпълни целта, за която беше създаден – изправи пред правосъдието всички високопоставени политици, военни и полицейски офицери, които планираха и участваха в масови престъпления, депортиране, етническо прочистване, убийства на цивилни. Важно е да се отбележи, че в Хага няма осъдени невинни, и те са осъдени не защото са воювали, а за масови убийства на цивилни. Всички осъдени са били на достатъчно високи позиции в държавните структури и много добре са знаели какво става в тяхната зона на отговорност.
Трибуналът разкри суровата истина за събитията в бивша Югославия през 90-те години, като даде думата на жертвите. Той промени международното наказателно право – строго определи отговорността за геноцид, престъпления срещу човечеството и за военни престъпления, призна сексуалното насилие като престъпление срещу човечеството.
На многобройните процеси стана ясно, че престъпленията са били добре планирани и систематично извършени под маската на военни операции и с политически цели – етническо прочистване и завземане на територии.
Председателят на трибунала Кармел Аджиус обобщи пред Съвета за сигурност на ООН, че този съд, „напук на скептиците“, е завършил работата си, както е било планирано. Според председателя на трибунала съдиите са вземали безпристрастни, независими и ефикасни решения за престъпления, извършени от отделни хора, а не от народи или правителства. Аджиус призова ООН да помогне и подкрепи институциите в страните от бивша Югославия, като подчерта, че ревизионизмът и национализмът не бива да се игнорират.
Критики
Трибуналът бе остро критикуван, особено в Сърбия, където той е смятан за „инструмент на настроения срещу сърбите“ и където хора като Младич са смятани за герои.
Трибуналът обаче не можа да допринесе за помирението в региона, което според мнозина също е било негова задача. Някои негови присъди предизвикаха изненада – оправдателните присъди на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач, на босненския генерал Насер Орич, на Рамуш Харадинай от Армията за освобождение на Косово, на сръбския радикал Воислав Шешел и други. Тези присъди доведоха до ново разделение в региона.
Отговорността за това обаче не е на трибунала, а на местните общности. Съдебните институции не са инструмент за помирение. „Обществата и особено политическите и интелектуалните елити трябва да направят възможен процеса на изправяне пред миналото и да интегрират в колективната памет тези установени факти, за да не се повтарят никога вече“, каза в интервю за сръбския вестник „Данас“ бившата говорителка на трибунала Флоранс Хартман.
„Не се изпълвам с оптимизъм, когато гледам политиците в бивша Югославия“, каза в друго интервю по този повод главният прокурор на трибунала Серж Брамерц.
„Хага не ни помири, някои виновници не бяха осъдени“, заяви сръбският премиер Ана Бърнабич в интервю за швейцарски вестник, цитирано от белградския в. „Блиц“. Тя заяви, че съдът не е бил балансиран, нито обективен. „Не поставям под въпрос произнесените присъди, но критикувам факта, че някои присъди не са произнесени. Над две трети от осъдените са сърби, а това не отразява действителното положение“, казва Бърнабич.
От реакциите в страните от бивша Югославия на неговата дейност става ясно, че ако Трибуналът го нямаше, мнозина отговорни за престъпления нямаше да бъдат осъдени и нямаше да са в затвора, тъй като щяха да бъдат защитавани от националните власти.
Както заключава хърватският информационен сайт „Индекс“, без Хагския трибунал щяхме да имаме само митове, а не правосъдие.
