22-годишната Полина Фрьомър губи детето си на 2 месеца. Баща й е норвежец, майка й е рускиня. Бащата на бебето е от Турция и норвежката агенция го преценява като агресивен.
Синът на Полина е вече на 2 години. Не говори руски. Настанен е на таен адрес при приемни родители.
„Социалните дойдоха половин час, след като ме изписаха от болницата, защото в родилното им се сторило, че съм в депресия и не държа бебето си толкова често, колкото на тях им се иска”, разказва Фрьомър.
Тя обяснила, че е млада майка, още я е страх, бебето е малко, а и я болял гърбът.
„Взеха детето когато беше на 2 месеца. Когато го видях за последно не ме позна, защото е мъничък. И не ми дават възможността да го виждам. Според съдебното решение, може да го виждам три пъти в годината. Имаме по два часа, първият го губим само да си спомни коя съм, а после бяга ту към мен, ту към приемните си родители”, добавя майката.
Хората казват да си продължа живота, да не губя разсъдъка си. Да, разбира се, ходиш на работа, на лекции, но как да продължиш напред. Как да създадеш ново дете, след като и него могат да ти вземат. Не можеш да бъдеш лоша майка за едното си дете и добра за другото. Следващите 18 години трябва да живея и да се боря за детето си. Защото един ден когато порасне ще каже „защо не дойде да ме вземеш, мамо”, „защо ме даде на други хора”, разказва Полина.
Още истории и анализ на полезните страни в системата очаквайте в събота и неделя в bTV Репортерите след новините в 19.
