Смъртоносни вируси, предавани от животни на хора, заплашват човешката раса от изчезване, предупреждават британски учени. Инфекциозните болести, които ни заобикалят, невинаги се развиват по обичайния начин. Патогените (тела, които са източник на вирусни заболявания – бел. ред.) представляват малки хищници, които разкъсват жертвата си отвътре.
Ако обикновено въпросните вируси се предават от животно на животно, това не значи, че не съществуват аномалии. Когато конкретният патоген се предаде от животно на човек, и успее да се развие като инфекция, причиняваща болести и смърт, става въпрос за зооноза.
Неизвестен за повечето хора, зоонозата, е технически термин, които може да обясни възникналите през последният век, тежки епидемии като свинския и птичи грип, както и вируса САРС.
Вирусът „Марбург”, също като бубонната чума и испанският грип, са зоонозни инфекции. На него са станали жертви, хора, които са посетили „Питонската пещера” в Африка. Там те са се заразили от докосване до изпражненията на прилепи, които са били носители на този вирус. Има и регистрирани смъртни случаи.
И както си въобразяваме, че е много малко вероятно да хванем подобен вирус, тъй като не обмисляме екзотични екскурзии до „Питонската пещера”, изведнъж осъзнаваме, че вече не можем да разчитаме на подобни разсъждения.
Прилепите, както и хората, мигрират из целия свят. Следователно, ако огнището на заразата до вчера е било фиксирано, днес неговото местоположение, не може да се установи.
Нямам как да бъдат регистрирани всички случаи на заразени от зоонозните вируси и да бъдат сложени под карантина, защото при невсички от тях симптомите се улавят веднага. Зоонозите могат да се засадят в човешкия организъм и да останат неоткрити.
Същевременно човешката раса продължава да прониква на места, богати на биологично разнообразие, където екосистемата е необезпокоявана. Това се оказва предизвикателство пред медицината - да установи наличието на даден вирус. Следователно ние се явяваме най-голямото пътуващо огнище на зараза. А всички знаем какво се случва с тези с тези огнища?
В един момент, те просто изчезват.
Не можем да предскажем кога ще настъпи следващата огромна епидемия. А ние продължаваме да пътуваме и обикаляме целия свят. Именно благодарение на глобализацията и нашата мобилност, ако има следваща епидемия, тя може би ще се окаже пагубна за цялата човешка раса и самите ние може да изчезнем, предупреждават учени.
