С края на 2022 г. беше трудно да си представим по-напрегната година за света. Най-голямата война в Европа от Втората световна насам изглеждаше напълно достатъчна за извор на напрежението в международен план. 2023 г. имаше други намерения и към войната в Украйна се прибави такава в Газа.

12-те месеца бяха изпълнени с напрежение в международните отношения, като всяко споразумение и действие имаше своята причина от геополитическия контекст в момента. Напрежението ще се запази и през новата година с продължаването на войните в Газа и Украйна, като запазва със себе си всички възможности за допълнителна ескалация. Този обзор ще подчертае някой от по-важните събития през последните 12 месеца, пише БГНЕС.

Финландия в НАТО

Влизането на Финландия в НАТО беляза повратна точка в историята на северната страна, която изоставя повече от половин век неутралитет. Включването на Финландия в алианса не е само важно за страната, но и за съюза като цяло.

Путин предупреждава: Ще има проблеми с Финландия, ще съсредоточим военни части там

Една от най-боеспособните армии в света ще бъде на разположение при евентуален конфликт, също така отдадеността ѝ към развиването на отбранителни технологии я правят по-голям плюс, отколкото минус за алианса.

Освен дипломатическия аспект на това решение е и военният. Огромната граница с НАТО ще принуди руската държава да отделя още повече пари за отбрана, което допълнително ще натовари икономиката ѝ.

Финландия забрани влизането на руски автомобили

Дори напълно абстрахирайки се от загубите в Украйна, влизането на Финландия в НАТО е огромна загуба за Русия. Това се характеризира още повече с превръщането на Балтийско море в езеро на НАТО, което напълно изолира руския флот и Калининград.

Войната между „Хамас“ и Израел

Атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври отприщи най-голямата ескалация в региона от десетилетия насам. Войната в региона носи със себе си предимно цивилни жертви, това идва от характера ѝ на неконвенционална война.

ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Конфликтът в Близкия изток

„Хамас“ използва тактики на терор, като главната цел са цивилни, докато в същото време използва гъстонаселен терен за прикритие. Това прави разликата между цивилен и боец изключително мъглива. Всичко това носи със себе си хуманитарната катастрофа и опасността от разрастване на конфликта в региона.

Снимка: EPA

Другите подкрепяни от Иран групировки са главните кандидати за допълните ескалация (Хутите, „Хизбула“, Сирия). Въвличането на допълнителни играчи вече показва своето влияние за света. Подкрепяните от Иран хути в Йемен твърдо застанаха против Израел. Те започнаха кампания от ракетни удари към Израел и корабоплаването в Червено море.

Докато те не са директна заплаха за Йерусалим, то за търговските кораби, минаващи през протока Баб ел-Мандеб, те са сериозен проблем. Вече няколко кораба станаха жертви на пиратските набези на хутите: Swan Atlantic, “Руен“, Maersk Gibraltar и др. Български моряци също станаха жертви на тези нападения.

Раненият българин, помощник-капитан от плененият кораб

Превръщането на Червено море в бойна зона принуди компаниите да преустановят транзита на стоки, в това число „Бритиш Петролиум“, Maersk, Hapag-Lloyd и др. Това носи изключителни икономически рискове, като удълженото пътуване до Европа покрай Африка излиза много по-скъпо. Цените на петрола се увеличиха в следствие на това.

Друг международен аспект на войната в Газа е и влиянието на диаспорите в различните държави. Пропалестински протести бяха организирани из почти всички западни държави, като се стигаше до насилие. Това си пролича най-много в САЩ и Великобритания.

Български моряк от похитения „Руен“ е евакуиран с военен кораб на Индия

В отговор се организираха и произраелски митинги. Жертва на това разделение станаха редица университети в САЩ. В Харвардския, Станфордския и Нюйоркския университет се разразиха ожесточени сблъсъци, в които участват студенти, преподаватели и администратори и прераснаха в ожесточени дебати в социалните медии и обвинения в антисемитизъм, ислямофобия и заплахи за свободата на словото. На места се стигаше до забрани. Колумбийският университет забрани протестите за войната в Газа.

Контраофанзивата на Украйна

Снимка: iStock

Годината в Украйна започна с безпрецедентен оптимизъм. Западните съюзници най-накрая отключиха помощта от тежки западни машини, което стана гръбнака на очакваната украинска контраофанзива. Украинските защитници успяха да постигнат значителни успехи до края на 2022 г., като Харковска област беше освободена след светкавична атака, както и град Херсон след уморителни боеве през есента. След тези победи 2023 г. беше изпълнена с обещаващи планове и очаквания.

Ракети, изстреляни от самолет: Украйна унищожи руския десантен кораб „Новочеркаск“ в Крим (ВИДЕО)

Медийната истерия около обявеното настъпление на украинците до голяма степен замъгли случващото се. Украинците атакуваха, бяха посрещнати от фортифицирани отбранителни линии и логично настъплението се забави. Това доведе до отегчение от страна на коментаторите и водещите медии, в контраст с очакваното от експертите бавно и кърваво развитие на бойните действия, което доведе до оприличаването на офанзивата за провал и променяне на настроението от оптимизъм към отчаяние.

Това не е напълно вярно, официалните лица сред западните съюзници настояваха за постоянна подкрепа, като подчертаваха, че една офанзива няма да е достатъчна и подкрепата ще продължи, колкото трябва. Докато фронтовата линия не се измести със стотиците километри като миналата година, то украинците имаха победи и инициативата на фронта. Победите включваха успешните удари по Черноморския флот на Русия, в частност изваждането от строя на руска подводница „Кило“ и други руски военни кораби.

Снимка: bTV

Войната в Украйна през 2023 г. представи тенденцията за постоянно променящия се наратив по прекрасен начин. През 2022 г. Русия нападна и всички очакваха бърза победа, това не се случи и руснаците претърпяха огромни загуби и отстъпиха от Киев. Това промени наратива от „Русия ще победи веднага“ до „руснаците са изправени пред колапс“. След това последва методичен напредък на Русия в Донбас, като руските сили превзеха Лисичанск и Северодонцк. Това измени оптимизма към „Русия все пак, дори със загуби, постепенно ще напредва“, след това се стигна до освобождаване на Херсон и Харковска област.

Празник по време на война: Какви са Коледа и Ханука в Украйна и Израел?

Тази постоянна размяна на гледната точка към войната много добре си пролича през тази година, от крайно висок оптимизъм, до пораженска реторика. Като и двете са еднакво далеч от истината, войната продължава и нейният финал тепърва ще се начертава.

Продължи да четеш