„Аз имах рокля, покани, листа за гости беше направен, поканите бяха изпратени и се готвихме за една красива, щастлива сватба“, разказва Лилия Съслекова.

През септември 2001 г. тя очаква сватбата с първата си американска любов – Робърт Хорохо-младши. Двамата се срещат по съседски – в кварталното кафе, докато тя учи в университет само година, след като идва в Ню Йорк.

Снимка: Личен архив

Синьото и безоблачно небе на 11 септември не предвещават какъв мрак ще настъпи в живота на Лилия: „В този ден специално двамата излязохме от нашия апартамент, ние живеехме съвсем наблизо. Аз обичах винаги да съм облечена и с високи токчета и той се засмя – ти вече си в „Голдман сакс“, можеш да си позволиш да си вземеш едно такси. И така с усмивка двамата, той каза „Обичам те, скъпа“. Това са последните думи, които си разменят.

Тя тъкмо е започнала работа в една от най-големите банки в света – „Голдман сакс“, офисът им е близо до кулите близнаци.

От първо лице

„Изведнъж моята съседка, нейното бюро беше точно до прозореца, а моето гледаше към прозореца, тя извика страхотно и с един крясък просто се обърна към мен и аз изтичах да видя защо тя вика. Нашият прозорец гледаше към сградата, в която Робърт работеше. Не знаехме дали сънуваме или…какво гледаме всъщност. Видяхме една огромна дупка в горната част на сградата“, разказва Лилия.

Годеникът на Лилия работи на 103-ия етаж на Северната кула на Световния търговски център. Именно в нея се разбива първият самолет - между 93-ия и 99-ия етаж: „Във всичката тази какафония аз изтичах да звъня по телефона, да видя дали ще мога да се свържа и да му кажа, че там има хеликоптери, ще го спасят. Звънях, звънях, всички около мен започнаха да звънят и системата беше претоварена и аз не успях никога да стигна до него, да му се обадя“.

През цялото време е сигурна, че е жив – спасен по въздуха или избягал по стълбите. В следващите часове, дни и седмици Лилия и семейството на Робърт се опитват да го намерят. Без успех: „Имаше много слухове, че са намерили жив човек, живи хора и хората искат да повярват. И аз също исках да вярвам, че той също е между живите. Отне ми близо три месеца да повярвам, че той е починал. Вместо сватба ние направихме панихида за него в същата църква, в която щяхме да се оженим“.

Снимка: Личен архив

Чувства го най-близко, когато е в района на Световния търговски център заради всичките спомени от преди трагичния ден: „За последните 20 години почти всяка години си казвам, че може би тази година ще отида, но нямам сили, не съм успял да набера кураж досега и да съм там за самата церемония“.

Снимка: Личен архив

Тя пази един артефакт от преди две десетилетия – прашните обувки от последния ден, в който е била с любимия: „Може би това е някаква частица от мен, която искам да запазя, последния ден, в който бях с Робърт“.

Болката остава

Властите дават на Лилия американски знак какъвто получават семействата на загиналите военни. Месеци по-късно успяват и да идентифицират и тленните останки на Робърт.

Може ли да прости на извършителите на атентата? „Не. Не мога да простя и сега. В момента дори тези всички чувства са наново възбудени от преди 2 седмици каквото стана в Афганистан“, откровена е Лилия.

Снимка: Личен архив

Сравнява болката с това да загубиш ръка или крак: „Ти се научаваш да живееш без този крак или ръка, но винаги знаеш, че е бил част от теб“.

Живеем всеки ден

Шефът ѝ и дава тежък и труден съвет – да не бъде горчива към живота въпреки трагедията. Първоначално това ѝ се струва даже грубо, но днес го смята за най-добрия съвет, който някога е получавала.

Снимка: Личен архив

„Аз винаги се опитвам и досега, и да науча моите деца, че всичко, което идва за живота – трябва да вземете най-доброто и да живеете всеки ден все едно това е последния ви ден и да се радвате на това, което имате, да сте благодарни на това, което имате и за колкото го имате“, споделя Лилия.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!