Драгомир Божков заминава за Ню Йорк с туристическа виза. Есента на 2000 г. офисът му вече е на 33-я етаж в Световния търговски център. 27-годишният българин прави частен бизнес в САЩ със свои приятели.
„Този ден, както винаги, пристигнах в 8:15 ч. в офиса и даже си комуникирах с офиса ни тук в София, имахме да решаваме проблеми за някакви клиенти. Нямаше системи, които да пищят, противопожарни. Нищо. Тишина. Асансьорите очевидно бяха паднали, но ние не знаехме. Бяхме на 33-я етаж, това са 150 метра над земята“, разказва Драгомир.
По думите му имало много пушек в коридорите, а евакуирането на сградата е било твърде бавно.
„Американците са много организирани. Това, ако беше на нашите ширини, сигурно щеше да има едно стълпотворение, виждали сме ги такива неща. Тук не – хората чинно си чакат – полека лека, надолу, огромна опашка. Аз съм слизал надолу почти 40 минути“, добави той.
През цялото това време пожарникари са се качвали нагоре.
„И така до 9 и нещо, когато осъзнах ужаса на цялото нещо, защото долу беше всичко - асансьорите, дъждовалните системи, някакви грозни гледки“, добави българинът.
„Облакът ме застигна. Изглеждах като зомби. Жена ми определено време си мислеше, че съм мъртъв, успях да ѝ се обадя“, сподели Драгомир.
Казва, че случилото се е променило живота му в личен план, както и плановете на фирмата му, САЩ и света, като цяло.
Всяка година от 11 септември помни две неща – полицаите и пожарникарите, които са се качвали нагоре в сградата и детето му, седнало върху куфар.
Две години по-късно той си тръгва, но няколко пъти се е връщал в Америка. В момента би се върнал там.
