AI в телефона, фармацевт денонощно и страх да не си в тежест: какво казват анкетираните в България за здравето си

Анкетираните в България използват изкуствен интелект за здравето си и са готови сами да се справят с настинка или болка. Но когато става дума за знанията за здравето, разчитат на специалистите. Само 22% смятат, че отговорността за здравното образование е лична – почти наполовина по-малко от глобалния резултат (43%). Три четвърти очакват тази роля от лекарите, фармацевтите и медицинските сестри.

Това показват резултатите за България от STADA Health Report 2026 – международно проучване на нагласите към здравето, което STADA провежда от 2014 г. Тази година в него участват 20 държави, а в България са анкетирани 500 души.

Къде България се отличава

· 47% искат денонощна аптека с консултация с фармацевт (34% глобално)

· 69% смятат застаряването и хроничните заболявания за най-голямото здравно предизвикателство (56% глобално)

· 64% вече използват изкуствен интелект във връзка със здравето си (55% глобално)

· 58% се чувстват претрупани от здравна информация (46% глобално)

· 55% се страхуват да бъдат в тежест на семейството си при остаряване (45% глобално), а 51% – от самотата (41% глобално)

· 22% смятат, че сами носят отговорност за здравното си образование (43% глобално)

· 43% използват апарат за кръвно налягане вкъщи (58% глобално)

· 20% смятат, че профилактиката в страната е добре подкрепена (46% глобално)

Много информация, малко увереност

Анкетираните разчитат на специалистите, защото се чувстват несигурни сред огромното количество здравна информация. 58% се чувстват претрупани от нея, а едва 17% са сигурни, че могат да намерят и разберат надеждни източници. Чувството за контрол над собственото здраве също е по-слабо от глобалния резултат – 67% при 78% глобално. Затова 75% смятат, че отговорността за здравното образование е на здравните специалисти (68% глобално).

Самостоятелната грижа е обичайна – 93% са готови да се лекуват сами поне при едно състояние, най-често при болка и настинка. В същото време 46% се тревожат, че така могат да пропуснат нещо сериозно (38% глобално).

AI – да, но лекарят да има думата

Когато става дума за дигиталното здраве, анкетираните в България са по-активни от глобалния резултат на проучването. 64% от анкетираните вече използват изкуствен интелект във връзка със здравето си (55% глобално), а 40% са отворени към консултация с помощта на AI (30% глобално). Най-често го използват, за да разберат по-добре поставена диагноза (28%) или с профилактична цел (27%). Едва 4% разчитат на него, за да получат диагноза.

Доверието има граници. Най-голямото притеснение е от грешна диагноза (54%) – повече, отколкото тревогата за личните данни (33%). А 60% искат лекарят да има думата при плана за лечение.

Аптеката – по всяко време и с фармацевт

60% от анкетираните в България предпочитат да купуват продукти без рецепта от локалната аптека (48% глобално). Те очакват от нея повече: 47% биха искали денонощна аптека с консултация с фармацевт, а 34% – персонализиран съвет въз основа на медицинската им история (29% глобално). Изцяло дигиталната аптека, без физически обект и персонал, буди предпазливост – напълно биха ѝ се доверили едва 13%.

Дълголетие: не колко години, а какви

69% от анкетираните в България смятат застаряването и хроничните заболявания за най-голямото здравно предизвикателство в страната. Желанието за дълъг живот е на нивото на глобалния резултат – 75% го смятат за важно. Разликата е в страховете: освен от болест (73% при 65% глобално), анкетираните в България се притесняват повече от финансови трудности (57% при 46% глобално), от това да бъдат в тежест на семейството (55% при 45% глобално) и от самотата (51% при 41% глобално).

Профилактиката: желание има, навик – още не

Анкетираните ценят превенцията – поне на думи. Ако имаха допълнителни 100 евро месечно за здравето си, най-голям дял от тях (32%) биха ги дали за профилактични прегледи и изследвания. На практика обаче 37% не ходят на нито един от наличните профилактични прегледи (33% глобално), а всички прегледи посещават едва 16%.

При домашното наблюдение на здравето картината е двойствена. Анкетираните по-често използват здравни приложения в телефона си (44% при 39% глобално), но по-рядко имат апарат за кръвно налягане – основния уред за наблюдение у дома (43% при 58% глобално). 22% не следят здравето си с никакъв инструмент (15% глобално), а 27% използват изкуствен интелект с профилактична цел.