Забравете за Венецуела. Погледът на Тръмп отново е върху Гренландия. А това вече засяга директно Европа. Свалянето на Мадуро всъщност не води до смяна на режима в Каракас.
Характерната американска лексика за „свобода и демокрация“ тотално отсъства, а опозицията, водена от нобеловия лауреат Мария Мачадо, е игнорирана.
На власт остават най-близките до Мадуро, които вече ще се подчиняват на Вашингтон. Факт, който вероятно в момента обърква и без това изстрадалите граждани на Венецуела. Да се радват ли? Да не се ли радват? Колко да се радват? Ако много се радват да не стане проблем с хората на Мадуро? Ако изобщо пък не се радват, да не би американците да го приемат като неблагодарност?
