Референдумът като политическа бяла мишка

Замисляли ли сте се защо за по-малко от една година референдумът като форма на участие на гражданското общество в политическия живот се превърна от абсолютен аутсайдер в любимото дете на всяка уважаваща себе си партия? Референдум за Белене, референдум за пушенето и изобщо – референдум по всички въпроси, които вълнуват хората и по които има обществена дискусия.

Въпросът е защо този властови инструмент, който последно сме използвали по времето на Тодор Живков, за да приемем с овации и единодушие поредната соц конституция, внезапно се нареди сред основните приоритети и на управляващи, и на опозиция. Отговорите, разбира се, са много. Да се опитаме да се сетим за някои от тях.

Защото политиците искат да имат обратна връзка с народа?

Или пък им е важно да държат ръката си на пулса на времето?

А може би просто защото предпочитат да прехвърлят на нас решенията, които не биха искали да вземат сами?

Колкото и високо мнение да имаме за българските управници, като че ли именно политическата безотговорност кара партиите да прибягват все по-често до оръжието „референдум”. Да не се заблуждаваме – те нито се интересуват толкова много от нашето мнение, нито настояват да ни решат проблемите (например зимното мръзнене пред кръчмите и солените глоби за собствениците на заведения или високата цена на тока.) Те просто биха искали когато им потърсят отговорност за взетите решения да могат да кажат – е, и ние бяхме скептични, но трябваше да се вслушаме в гласа на хората. Те поискаха да стане така. Така и вълкът остава сит, и агнето – цяло.

Този извод дава основание да предположим, че всъщност за политиците референдумът постига още една, не по-малко важна цел. Той играе ролята на лакмус, на тест, с който всяка политическа сила мери своето влияние и мястото си сред другите основни играчи.

Наистина, да се смята, че между двата вота има пълно съвпадение е наивно, но въпреки това – ако БСП успее да мобилизира над два милиона и сто хиляди на референдума за АЕЦ „Белене”, това ще е сигурен знак, че социалистите ще имат сериозни претенции към управлението през следващите четири години. Ако пък се провали, това също ще окаже влияние върху и без това пасивния, инертен и демотивиран избирател. И БСП ще се окаже в собствения си капан - вместо да изпише вежди, ще извади очи.

Именно по тази логика притиснатите в ъгъла СДС излязоха с идея за референдум по въпрос, за който са сигурни, че ще разбуни общественото мнение. Защото дали да се пуши в заведенията или не е тема, по която абсолютно всеки български гражданин има мнение, независимо дали е за или против. Така, чрез едно свързване на тази тема с името на синята партия, ръководството на „Раковски”134 може би разчита да вдигне леко и без това изтънелия си политически рейтинг, защото в политиката, както и в живота няма лоша реклама. Важно е за теб да се говори и хората да усещат присъствието ти на политическата сцена.

Не на последно място трябва да отчетем, че референдумът може да се използва и за още една чудесна цел – да играе политическо мюре в условията на постоянни скандали. Така вместо да се интересуват от дюните, здравните си осигуровки или галопиращата безработица, всички следва да внимават какво ща стане на референдума. Дали ще го има, как ще приключи и коя партия как ще призове да се гласува. И така скандалите потъват в политичесокто небитие, а основни въпроси към управляващите остават незададени.

В крайна сметка, в момента ние сме в ситуация, в която ни предстоят пет поредни изборни години. Редно е тези, които имат претенции към нашето политическо благоразположение и внимание да вземат определени решерия сами. А не да рзчитат, че от глупост или невежество ще им извадим кестените от огъня. Защото ако ставаше само с референдуми, нямаше да има избори.