Кризи и еколози vs мирния атом

След половин век подем най-ефикасният и чист начин за производство на електроенергия е в период, който психолозите биха определили като „криза на идентичността”. Само за последните няколко години – време на финансови и бюджетни кризи и една тежка авария във Фукушима, няколко държави промениха политиката си по отношение на мирния атом, а пък други продължават да я развиват. Истината не е просто по средата. Истината е различна за всяка една страна поотделно - задължително според логиката на пазара и нерядко според настроенията на гражданското общество.

Твърдото ядро

Страната, заради която ядрената енергетика никога няма да бъде отречена, е Франция. Тя е безспорен лидер в Евросъюза по дял на мирния атом в националната енергетика. Там работят 59 реактора, които осигуряват около три четвърти от електроенергията. Това прави страната и световен шампион по дял на мирния атом, далеч повече от Съединените щати, чиито 104 реактора дават около 25% от общия обем произвеждана електроенергия.

Изграждащият се в момента реактор в Олкилуоло, Финландия, трябва да влезе в експлоатация до 2015 г. Снимка: Uusi Suomi

Заедно с Финландия - Франция е единствената страна в Евросъюза, която предприе изграждане на нови реактори след аварията във Фукушима. Подобно на България и Финландия е силно зависима в енергетиката и внася 70 процента от необходимите й въглища, природен газ, петрол и ядрено гориво. Половината от този внос идва от Русия.

Самата Русия, колкото и да е богата на природни ресурси, строи три нови блока и възнамерява да добави други 27 реактора към работещите сега 31. Тенденцията е същата и в Украйна, където въпреки спомена от Чернобил произвежданата елекроенергия от 15-те реактора до 2030 година ще бъде удвоена с изграждането на още 11 блока.

Чехия планира да построи два нови реактора в АЕЦ Темелин и още един в АЕЦ Дуковани. Така до 2040 г. делът на ядрената енергетика ще нарасне от 33 на 50%.

Както и България, в замяна на членството в ЕС Словакия също трябваше да затвори два от 4-те реактора в АЕЦ Бохунице. В момента страната доизгражда два нови реактора в АЕЦ Моховце и планира да построи нов реактор в Бохунице. Планове за строеж на централа, която да замести затворената по същите причини АЕЦ Игналина има и Литва. Ситуацията там е деликатна, тъй като правителството вече е избрало коя компания да построи реактора, но на референдум (без задължителна сила) през ноември гражданите отхвърлиха идеята за нова атомна централа.

Планове за строеж на нови реактори имат Румъния и Словения, а също така и Унгария, макар там все още да са лишени от конкретика.

Хаосът на електроните

Швеция първа в западния свят реши да се откаже от строителството на нови реактори. Това стана далеч преди Чернобил, след инцидент без фатални последствия в ядрената централа в Три майлс айлънд в САЩ през 1979 година. Икономическите реалности обаче накараха шведските законодатели да преосмислят мораториума отпреди 3 десетилетия и през 2010 г. парламентът отмени забраната за строителство на нови мощности. Над 80% от населението подкрепя развитието на ядрената енергетика, но конкретни планове за нови реактори все още няма.

Великобритания бе първата държава в Западна Европа, чийто реактор за военни цели започна да произвежда и електроенергия. През 90-те години ядрената енергетика достигна една четвърт от производството на електричество, след което нейният дял започва прогресивно да намалява. Това е лесно обяснимо, защото страната е богата на въглища, петрол и природен газ, а вече успешно развива и възобновяемите енергийни източници. Едва през ноември м.г. регулаторните органи дадоха първия от четвърт век лиценз за строеж на нов реактор.

Почти разпад

Макар и плод на човешки грешки, а не на технологията, аварията в Чернобил през 1986 г. изостри до крайност общественото мнение по отношение на ядрената енергетика. Преди 12 години най-мощната икономика в Европа реши да се откаже от ядрената енергетика въпреки съпротивата на енергийните компании. Отчасти това решение бе плод и на политическата конюнктура. Тогава коалиционен партньор в кабинета на Герхард Шрьодер бяха Зелените, чиято бе инициативата Берлин да затвори всичките си ядрени централи до 2022 г. Аварията във Фукушима едно десетилетие по-късно окончателно сложи край на опитите за ревизиране на това решение. Така след още едно десетилетие Германия трябва да се лиши от 20 мегавата мощности. За сравнение - това е 10 пъти повече от произвежданата днес в Козлодуй електроенергия.

През 2003 г. Белгия също реши да затвори своите реактори до 2025 г. и въпреки някои опити за ревизиране на този закон крайният срок си остава.

Пораженията в АЕЦ Фукушима преди две години, оценена като втората по сериозност след чернобилската, не доведе до човешки жертви и сериозно радиоактивно замърсяване, но пък даде силни козове в ръцете на противниците на ядрената енергетика. През 2011 г. италианците също твърдо отхвърлиха на референдум идеята за възобновяване на плановете за ядрена енергетика. Така страната остава единствена сред най-мощните икономики в света без атомна централа.

Испания също сложи във фризера бъдещето на този сектор, а през ноември един от енергийните оператори реши да затвори преждевременно една от своите АЕЦ поради икономическа нерентабилност. През май 2011 и Швейцария реши да остави на доизживяване до 2035 г. петте си блока без да строи нови.

Ядреният ренесанс

Аварията във Фукушима уплаши страни на хиляди километри от Страната на изгряващото слънце, но не и близките съседи. Самата Япония временно затвори всичките си 54 реактора, но постепенно започна да ги пуска в експлоатация. Новото правителство ще отмени и решението на предишния кабинет за ревизиране на ядрената политика на страната. Това означава само едно – Япония ще пусне отново в действие всичките си реактори, които отговарят на съвременните изисквания за безопасност.

А за жадните за енергия икономики на Китай, Индия и Южна Корея алтернатива няма.

Към работещите днес в Южна Корея 19 реактора до едно десетилетие ще се присъединят още 11. В Индия работят 20 блока и се строят още 6. В страната обаче има силна съпротива срещу ядрената енергия и заради протести на населението е блокирано строителството на други 8 реактора.

Мощни протести спират засега изграждането на най-голямата АЕЦ в света край Джайтапур, Индия, с 9900 мегавата мощности Снимка: CleanBiz Asia

А Китай вече е световният рай за ядрената индустрия. Там сега функционират едва 16 реактора, но се строят нови 26, като властите планират изграждането на още 100. Към мирния атом поглеждат дори богатите на петрол монархии около Персийския залив и обмислят изграждането на обща за региона атомна централа.

Най-вече заради ръста на икономикатите в Азия ядрените мощности в световен мащаб ще се увеличат от днешните 372 000 мегавата на 580 хиляди до 2035 година, като делът на ядрената енергетика ще нарасне от 12 на 13%.