Лозан Йорданов Панов е български съдия, председател на Върховния касационен съд (мандат 2015 – 2022 година).

Роден е на 28 март 1971 г. в София. През 1995 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В периода 1995 – 1996 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. От 1996 до 1998 г. е главен юрисконсулт в „Застрахователен надзор“ на Министерство на финансите. От 1998 до 1999 г. Панов е младши съдия в Софийски градски съд. В периода 1999 – 2003 г. е съдия в Софийски районен съд в наказателна колегия. През 2003 г. Лозан Панов е съдебен практикант в Областен съд по наказателни дела във Виена, в Районен съд на Виена-център и в Областен съд по граждански дела – Виена. От 2004 до 2006 г. е съдия в Административно отделение на Софийски градски съд. През 2007 г. е съдия в Административен съд в София. От 2007 г. е председател в Административен съд в София, избран с решение на Висшия съдебен съвет от 20 декември 2006 г. На 29 януари 2015 г. Панов е избран за председател на Върховния касационен съд. На 3 февруари 2015 г. президентът Росен Плевнелиев издава указ за назначаването му за председател на Върховния касационен съд.

Румен Георгиев Радев (роден на 18 юни 1963 г. в Димитровград, България) е български военен и политик, генерал-майор от резерва. Той е петият демократично избран президент на България, заемал длъжността от 22 януари 2017 г. до 23 януари 2026 г. По време на военната си кариера Радев, който е летец, достига чин генерал-майор и длъжност „Командир на Военновъздушните сили на Република България“ (2014 – 2016).

Образование и военна кариера

Румен Радев е роден на 18 юни 1963 г. в град Димитровград. Основното и средното си образование получава в Хасково, като през 1982 г. завършва Математическата гимназия в града със златен медал.

През 1987 г. се дипломира във Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, отново като първенец на випуска.

В по-късен етап от професионалното си развитие преминава допълнително военно обучение:

• ескадрилен офицерски курс във Военновъздушния колеж „Максуел“ в САЩ (1992);

• командно-щабен профил във Военната академия „Г. С. Раковски“ (1994–1996).

Военната му служба е свързана основно с Военновъздушните сили на България, където изпълнява различни командни длъжности.

През 2005 г. е назначен за командир на 3-та изтребителна авиационна база „Граф Игнатиево“.

През 2014 г. е назначен за командир на Военновъздушните сили на България и получава военно звание генерал-майор.

Като военен пилот има над 1400 летателни часа, основно на самолети МиГ-21 и МиГ-29.

През август 2016 г. подава рапорт за освобождаване от военна служба и е пенсиониран, след което започва политическата си кариера.

Политическа кариера

През 2016 г. Румен Радев е издигнат за кандидат-президент на България от Българската социалистическа партия (БСП).

На президентските избори през ноември 2016 г. той печели балотажа срещу кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и е избран за президент на България.

Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова полагат клетва пред Народното събрание на 19 януари 2017 г., а официално встъпват в длъжност на 22 януари 2017 г.

През 2021 г. той е преизбран за втори президентски мандат след победа на втория тур на изборитесрещу кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков.

Президентски мандат

По време на президентството си Радев изпълнява конституционните функции на държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Той назначава няколко служебни правителства и представлява България в международните отношения чрез официални срещи и държавни визити. 

Румен Радев остава в историята като президентът, назначил най-много служебни правителства в България след 1990 г. - назначава 7 служебни кабинета. Той е и рекордьор в съвременната история на България по използване на правото на вето – правил го е 46 пъти.

На 19 януари 2026 г. Радев обявява, че подава оставка като президент.

След решение на Конституционния съд, на 23 януари 2026 г. неговите пълномощия са прекратени, а вицепрезидентът Илияна Йотова поема длъжността държавен глава.

Ключови факти

• Роден: 18 юни 1963 г., Димитровград, България

• Командир на Военновъздушните сили: 2014–2016

• Президент на България: 2017–2026

• Вицепрезидент по време на мандата: Илияна Йотова

Актуална дейност

След прекратяване на президентските му пълномощия през 2026 г. Румен Радев напуска длъжността държавен глава. На изборите на 19 април 2026 година той ще участва в листите на коалицията „Прогресивна България“.

Мустафа Карадайъ е български политик от Движението за права и свободи (ДПС) и негов председател в периода 2016-2023 г.

Роден е на 8 май 1970 г. в село Борино, Смолянски окръг. Завършва висше икономическо образование в УНСС, учил е и математика в Софийския университет .

Учредител на Академичното дружество на ДПС в град София и член на ДПС от май 1991 г. Учредител на младежката организация на ДПС и неин председател през първите два мандата (1998 – 2003). От 1996 г. до 2002 г. е служител в централата на ДПС. От 1996 до 2001 г. е преподавател по „Информатика“ в НБУ.

От 2013 г. е народен представител от ДПС.

От 24 декември 2015 г. е един от тримата временни съпредседатели на ДПС до IX национална конференция на партията, след като е изключен Лютви Местан.

На 24 април 2016 г. е избран за председател на ДПС от IX национална конференция на партията.

На 12 декември 2020 г. е преизбран за председател на ДПС от X национална конференция на партията.

На 7 ноември 2023 г. подава оставка като председател на ДПС. 

Анастас Георгиев Герджиков е български класически филолог и университетски преподавател, професор доктор на филологическите науки. От 2015 г. е ректор на Софийския университет. Кандидатира се за президент на изборите през 2021 г.

Роден е на 28 февруари 1963 г. в Кърджали. По-късно семейството му се премества в София, където родителите му стават преподаватели в Софийския университет – проф. Мария Герджикова и доц. Георги Герджиков. През 1982 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1984 – 1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава следването си в Хумболтовия университет в Берлин, където през 1990 г. завършва магистратура с дипломна работа на тема „Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения".

Костадин Тодоров Костадинов (роден на 1 април 1979 г. във Варна, България) е български политик, юрист, историк-етнограф и народен представител. Той е основател и председател на политическата партия „Възраждане“ и е член на 47-о, 48-о, 49-о, 50-о и 51-о Народно събрание.

Образование и професионална кариера

Костадинов завършва магистратура по балканистика през 2002 г. и магистратура по право през 2011 г. във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2017 г. защитава докторска степен по етнография в Българската академия на науките. Дисертацията му е на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“.

Преди да навлезе в националната политика, той е бил директор на Регионалния исторически музей в Добрич (2013–2017) и е работил като автор и водещ на телевизионни предавания, посветени на българската история и нацията.

Политическа кариера

Костадинов започва политическата си дейност като член на ВМРО – Българско национално движение от 1997 г., където е бил регионален координатор и член на Националния изпълнителен комитет.

През 2007 г. е избран за член на националното ръководство на Организацията, а от 2009 г. е избран за заместник-председател на ВМРО-БНД. На 27 октомври 2012 г. се провежда Петия редовен конгрес на ВМРО-БНД, като Костадинов е кандидат за председател на партията. Подкрепят го 50 от общо 600 делегати. След това Костадинов напуска партията. Той остава общински съветник във Варна.

След напускането на ВМРО той основава през 2014 г. партия „Възраждане“, на която е председател от създаването ѝ. През 2017 година партията успява да получи 1,11% и взима партийна субсидия. Партия „Възраждане“ преминава парламентарната бариера и влиза в Народното събрание през 2021 г., а Костадинов неизменно е избран за народен представител в следващите състави на парламента.

В рамките на 51-ото Народно събрание той е председател на парламентарната група на „Възраждане“ и член на различни парламентарни комисии, включително по култура, медии, демографска политика, деца и семейство, а също така участва в групи за приятелство с Китай, Република Северна Македония и Русия.

Актуална дейност и политически позиции

Костадинов и неговата партия са известни с националистическите си и евроскептични убеждения, включително критични позиции спрямо Европейския съюз и НАТО, както и скептицизъм относно редица международни инициативи.