Първият виртуален музей на българската имиграция в Чикаго е дело на д-р Диляна Иванова.
Диляна живее в Чикаго от 12 години. Тя е научен сътрудник към музея „Фийлд”. Доктор е по етнология от Института за етнология и фолклористика към БАН. Работила е като уредник в Регионален Исторически музей Русе. Автор е на три книги, които изследват социалистическото ни минало.
Идеята за първия виртуален музей „Куфарът на имигранта” се ражда преди повече от 10 години.
„Идвам от регионален исторически музей в Русе. В Чикаго сме трима колеги от регионален исторически музей в Русе и започнахме да обсъждаме създаването на музей на българската общност в Чикаго. Както знаете това е най-голямата българска колония зад граница и тя вече има едно силно присъствие в обществения живот в Чикаго. Има и своя натрупан икономически потенциал и това, което ние търсим е общността да завоюва своя престиж”, казва Диляна Иванова.
Освен българския в света има само още два виртуални музеи, посветени на имиграцията – един на италианската имиграция в Австралия и един на имиграцията в Малта. За разлика от тях нашият непрекъснато се попълва и обогатява с нови истории.
„Куфара на имигранта” като заглавие е една метафора на всичко това, което имигранта пренася със себе си. Това са неговите спомени, културни нагласи, стереотипи и затова се спряхме на това име, защото този музей, ще разкаже личните истории на отделните имигранти и ще представи тяхната перспектива на случващото се в имиграция”, казва Диляна.
Трудно е да се каже с точност колко е голяма нашата диаспора в Чикаго, защото няма официални статистики, но цифрите често варират между 150 000 и 300 000. За сравнение през Студената война броят на българските имигранти в Чикаго е бил около 2000.
Във виртуалния музей на българите в Чикаго – „Куфарът на имигранта” могат да се намеря различни истории и снимки.
