Ръцете им владеят старите български занаяти, а сърцата им са изпълнени с любов към изкуството. Те не са просто ученици. Те са последователи на тревненските майстори от миналото.
„Това съм аз. Аз съм художник. Не се виждам в друга светлина“, казва 18-годишната Малина Пенчева.
Образите на Дева Мария и Младенеца тя рисува месеци наред. Освен на прецизност, се учи на търпение.
„Успокоява ме, особено иконописта. Трябва да си спокоен, докато рисуваш една икона. Иначе не се получава така, както трябва – казва Малина. – Първата ми икона беше една от най-добрите ми икони. Много се изненадах, че ми се получава, защото повече ме привлича живописта. В иконата имаш канон, който трябва да спазваш, а в живописта имаш пълна свобода. И въпреки всичко, въпреки този канон, който трябва да спазвам, се справям доста добре с отношението към детайла“.
Малина най-много обича да изобразява Исус Христос и е привързана към иконите с Него, които е рисувала. „Доста от тях ще останат в училище и ми е трудно да се разделя с тях. Много съм ги пазила и рисувала. Пазя ги от дъжд и от хора“, казва тя.
Преди 14 години, Цветелина Максимова не е вярвала, че ще се справи с първия випуск ученици по иконопис.
„Но когато се запознах с децата, реших, че има много, много хляб в това нещо – да предаваш личния си опит на деца, които са отворени към това. Тук ги намерих тези деца“, казва тя.
Да рисува икони започва съвсем случайно. Днес вярва, че случайни неща няма и че изобразяването на светци не е само художествено изкуство.
„Без вяра няма как да стане. Защото иконата не е просто някакво художествено произведение или начин на изразяване. Тя носи друг смисъл. Освен че давате нещо, когато я създавате, всъщност тя ви дава много, учейки ви на смирение, на дисциплина, на някакъв порядък вътре, хармонията във вас. Подрежда нещата“, казва Цветелина.
„Дървото е материал, който не всеки умее да владее – посочва ученикът Петър Кирчев. – Дърворезбата е една традиция, която ние – младите дърворезбари, които сега се учим – нашата мисия е да я запазим и продължим такава, каквато тя идва от дълбоки времена“.
Извайването на дървото е удоволствие, а не работа за него. Учи занаята вече пет години и мечтае името му да бъде запомнено.
„Животът на един млад творец е едно постоянно търсене, лутане в тази среда... В търсене на смисъла, на идеала“, казва той.
Емил Горанов – учителят на младите дърворезбари ги разбира по-добре от всеки. Самият той е възпитаник на училището за приложни изкуства, а от 28 години избира призванието „учител“. Казва, че занаятът го научава всеки, но отношението към материала, формата и пластика е въпрос на отговорност към професията.
„Трябва проблемът, който го имат поставен, денонощно да е в главите им. Не да се затворят тук, в ателието и само тези 4 – 5 часа, който имат на седмица – само тогава да бъдат ангажирани – казва Горанов. – Често им казвам на учениците, че от работа трябва да получат едно малко професионално изкривяване. В смисъл, че ако види едно дърво, да не го гледа като листа, а да го гледа като орнамент. И тогава вече нещата ще се получат“.
„Щом правиш това, което искаш, и го правиш с желание, има голям процент за успех“, вярва Дилян Ангелов.
Баща му е дърводелец. Едва 13 годишен избрал да последва семейната традиция. Най-ценният съвет, който е получил в училищното ателие, е да следва мечтите си.
Според него, за да бъде творец един млад човек трябва да има желание.
Дали едно дете притежава талант си проличава през годините.
„Те идват твърде малки. Да, на някои им личи отрано. Но те са в период, в който израстват, израстват пред очите ни. Идват деца и завършват едни зрели младежи. Някъде по средата на пътя става един обрат“, казва учителят по интериорен дизайн Георги Стефанов.
Занаят се учи цял живот. А тук учат децата на уважение към професията, колегиалност и работа в екип. Тук получават „една творческа атмосфера, в която те да се почувстват свободни, да се почувстват на своето място. И от там нататък е Божия работа“, казва Стефанов.