Опустошителното бедствие в Турция припомни на много българи, преживения ужас от земетресенията у нас. Последното беше в Перник преди повече от 10 години. Как реагира държавата тогава и как живеят хората сега?
През нощта на 22 май 2012 г. земните маси се разместват. Трусът е с магнитуд 5,6, а епицентърът му е между селата Мещица и Витановци, само на 5 километра от Перник.
След първото земетресение следват десетки вторични, продължаващи чак до 14 юли. А след тях остават стотици разрушени къщи и разбити съдби.
Родната къща на 56-годишната Ромелия от пернишкото село Дивотино повече от 10 години след земетресението е с пораженията от преди. Новините за трагедията в Турция и Сирия събуждат спомените на жената и пълнят очите й със сълзи.
„Първо се чу някакъв тътен, трясък и се разтърси всичко. Излязохме навън всички съседи. Пътят като змия се огъваше, беше жестоко. Имахме направен парник. В него дълго време нощувахме, защото къщата беше негодна за живеене. Аз съм живяла в тази къща цял живот, тук съм се родила и отгледала моите деца. Имаше напуквания, беше изместена конструкцията, имам даже и заповед за разрушаване. Не съм влизала скоро, защото изпитвам страх да вляза в тази къща. Всичко, всичко е рухнало. Няма какво да изнеса, пък и да изнеса, няма къде да го съхраня. Всичко остана вътре. Не позволявам и на децата да влизат, защото не мога да рискувам живота им“, казва Ромелия Грозданова – жител на село Дивотино.
Година и половина след трагедията строителни предприемачи от Перник се свързват с жената и ѝ даряват фургон, в който живее и днес. След спечелени съдебни дела, тя получава държавна помощ в размер на 10 000 лева, с които оборудва фургона, за да го направи годен за живеене. В него тя събира целия си свят.
„В 10-12 квадрата съм се опитала да побера всичко. Това е. Не е леко. Тази стая е склад, каквото съм успяла да взема от къщата, съм го съхранила тук. Пердетата не ги махам, нито лятото, нито зимата, те са тънки, но малко да предпазя, защото доста духа от дограмата. Тук спя, тук готвя и пера, всичко правя в тази стая. Така се живее, така се оцелява. Но нямам баня, тоалетната ми е далеч в двора. Ето, шишетата замръзват, водата е лед. Сега зимата е много студено, а лятото като се напече ламарината, просто няма въздух“, казва Ромелия.
Макар и тясно, пространството във фургона е изпълнено с икони.
„Аз съм вярващ човек и може би затова и оцеляхме. Да се живее във фургон е много трудно, но просто нямаш избор. Сега като виждам какво се случва и в Турция, силната вяра обединява хората. Тук, когато беше земетресението, хората вместо да се обединят, това нещо ни разедини – всеки гледаше кой какво е взел, всеки се спасяваше по единично, не сме били обединени“, обясни жената.
Два месеца след земетресението съпругът на Ромелия се разболява, оказва се злокачествено образование в мозъка.
„Девет месеца и половина го обгрижвах и почина. Нямам обяснение на какво се дължи, най-вероятно беше от силния стрес. Поне моето обяснение е такова, защото той беше здрав и жизнен човек. Когато виждам какво се случва в Турция, ми става зле, защото се поставям на мястото на тези хора. В деня на земетресението аз не изгубих съпруга си, изгубих го по-късно. Те имат загуби сега, което е жестоко. И за тази болка обезболяващ медикамент няма“, казва жената.
След тежка операция през 2021 г. и отстранен бъбрек, жената е с ТЕЛК-ово решение. Не работи и разчита само на инвалидната си пенсия. И на Бог.
„Ние сме земетръсна зона, в България са ставали някои от най-тежките земетресения в Европа и ние трябва да сме подготвени. Изпитахме този ужас преди 10-ина години. Споменът е още много ярък, хубавото тогава беше, че нямаше нито една жертва, но имаше много материални щети. Поуките сме си ги извадили. Искам да изкажа съболезнования на всички близки в Турция, това е трагедия, която мозъкът трудно може да възприеме, която ще тежи много дълги години на турската държава, искрени съболезнования“, каза кметът на Перник Станислав Владимиров.
Според официалната статистика над 18 000 жилища в община Перник са пострадали след земетресението от 2012. 50 сгради са съборени, а собствениците им – обезщетени. На социално слабите бяха дадени еднократни помощи в размер от 325 лева.
„Селата около епицентъра бяха най-засегнати, там имаше огромни щети. Имаше много компрометирани сгради, които трябваше да бъдат разрушени. Предоставиха се фургони. Разбира се, имаше и недоволни, че на някои са отпуснати повече, на други по-малко. Направиха се тогава обследвания на всички сгради в Перник, описаха се щетите. Държавата отпусна огромни средства за покриване на тези щети на хората. Да ни пази Господ, при много силни земетресения много е важно как ще реагираме в самата сграда. Паниката не трябва да е водещо чувство, въпреки че всеки се страхува, да знаем къде да застанем, да не ползваме асансьори и стълбищни пространства. Много са важни първите минути и часове, да се реагира адекватно. И Господ да ни пази, защото при много силни трудове, колкото и да са здрави сградите е въпрос на шанс и късмет“, обясни Владимиров.
Но за да не разчитаме на късмета, кметът на Перник планира създаването на аварийно звено, което при нужда да реагира по най-правилния начин.
