Какво помнят хората, преживели големите земетресения в България?

Как се живее със спомена за преживяното след земетресение? Един от най-силните зимни трусове в Европа е от 1977 г. с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер.

Епицентърът му е в румънския окръг Вранча, но трусът е усетен в цяла България и нанася сериозни щети, най-вече в населените места край река Дунав. Затова става известен още като Свищовското земетресение.

Най-силните земетресения в България са в Стражица през 1986 година и в Перник през 2012. Земетресение с унищожителна магнитуд от 7,2 по Рихтер разтърсва Свищов на 4 март 1977 година.

Елза Славова по чудо не е в града, когато 9 души от фамилията й загиват под руините на срутил се до основи 8-етажен жилищен блок.

„Тук имаше купчина, която отговаряше на малко по-висока от двуетажна къща. Всичко беше пропаднало в земята“, разказа Елза Славова.

Загиналите са общо 101, а пострадалите – 87. Кметът на Свищов събира спомените за земетресението в дисертационен труд.

„В момента се показва каква е трагедията, докато в онова време преди 40 години свищовското земетресение много бързо е трябвало да бъде забравено. Затъмнението, което тогава е било при нас, е било напълно контролирано от страна на партията“, обясни Генчо Генчев, кмет на Свищов.

рус с магнитуд 5,7 по Рихтер разлюлява Стражица през декември 1986 година. Денят е неделя, а точният час и до днес е запечатан върху "часовника - памет" в центъра на града. 3000 семейства губят домовете си, а двама загиват.

„Телевизорът падна и затвори вратата, не мога да изляза, че през прозореца. Ужас, ако беше през нощта, ние също щяхме да бъдем умрели“, сподели Румяна Янакиева, жител на Стражица.

През нощта на 22 май 2012 г. земните маси край Перник се разместват.

Трусът е с магнитуд 5,6 по Рихтер, а епицентърът му е между селата Мещица и Витановци, само на 5 километра от Перник.

Повече от 10 години след бедствието родната къща на Ромелия от село Дивотино тъне в разруха и забрава. Трагедията в Турция и Сирия, събужда спомените й.

„Първо се чу някакъв тътен, трясък и се разтърси. Излязохме навън всички съседи, пътят като змия се огъваше, беше жестоко. В деня на земетресението аз не изгубих съпруга си, изгубих го по-късно“, разказа Ромелия Грозданова, жител на село Дивотино.

Година и половина след трагедията строителни предприемачи даряват на жената фургон, в който живее и днес, а в него събира целия си свят.

„Аз съм вярващ човек и може би затова и оцеляхме. В 10-12 квадрата съм се опитала да побера всичко. Не е леко. Тази стая е склад, каквото съм успяла да взема от къщата. Тук спя, тук готвя и пера, всичко правя в тази стая“, обясни Ромелия.  

„Поуките сме си ги извадили. Направиха се тогава обследвания на всички сгради в Перник, описаха се щетите. Държавата отпусна огромни средства. Господ да ни пази, защото при много силни трусове, колкото и да са здрави сградите, е въпрос на шанс и късмет“, каза кмета на Перник Станислав Владимиров.

Той планира създаването на аварийно звено, което при нужда да реагира по най-правилния начин.