Почти 12 на сто от българите нямат тоалетна в жилището си. Данните са на Националния статистически институт. Те показват как 88,5% имат тоалетна в жилището, други почти 8 на сто имат тоалетна извън сградата, а за 3% санитарният възел е извън жилището.
Подобна е картината и за наличие на баня. 93% имат баня в жилището, а 3 на сто от българите изобщо нямат баня.
Най-голям дял от жилищата имат хладилник – 92%. В топ пет на най-използваните уреди са пералня, бойлер и мобилни устройства. В тази графа попадат и автомобилите – при 50% от домакинствата.
На другия край на статистиката - най-малко българите разполагат с умни уреди, сушилни, миялни машини, велосипеди и гаражи.
История от село Васил Друмев: Защо външната тоалетна е предпочитана?
76-годишната Въчка Петрова живее в шуменското село Васил Друмев. В задния двор на къщата й се намира външната тоалетна. Санитарният възел построили заедно с покойния ѝ съпруг, когато купили имота.
„Предимствата са като си из двора, да върши работа. Но когато си вътре и през зимата, когато вали и когато е лошо времето, пък и годинките като се натрупат на гърба, вече е много трудно. Най-трудно външната тоалетна се използва и поддържа през зимата“, споделя жената.
За да поддържа хигиената, тя използва вода от кладенеца си, която пренася на ръка.
„Ето имам повече от декар двор, който се обработва - особено през есента, през пролетта, през лятото и много по-лесно е да стигнеш до външната тоалетна, отколкото да влезеш вътре. И не е срамно, че имаш и външна тоалетна и според мен повечето, които имат стари къщи като нашата, си поддържат външната тоалетна, въпреки, че имат и вътре“, казва Въчка Петрова.
В селото няма канализация и къщата ѝ не е единствената с външна тоалетна.
Липсата на воден цикъл
„Видяхме традиционна българска къща от село, която през целия 20-и век и в началото на 21-и век не е преживяла воден цикъл, с който да се изгради централна канализация на населеното място. Много голям брой от населените места – села, нямат такава. И единствената възможност е да се изгради септична яма“, коментира пред bTV доц. Косьо Стойчев, ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ към Софийския университет.
“До известна степен влияние има и манталитетът, не е само до финансите. Хората, които ползват външна тоалетна, я приемат като форма на съществуване. Но в основата като първа причина стои липсата на централна канализация. Над 1500 са селата, които нямат такава. Този процес не е протекъл поради няколко причини – не е било икономически изгодно, а държавата си е поставяла за цел осигуряването на електрическа енергия“, посочи още той.
Какво още коментира доц. Косьо Стойчев – чуйте във видеото.
