„Приносът на тези промени, които се случиха в Наказателния кодекс, се състои най-вече в това, че нашето общество осъзнава, че лиц,а които се намират в състояние на физическо, емоционално, икономическо и всякакво друго насилие в рамките на семейството, са уязвими лица, а престъпления, извършени спрямо малтретираните лица, трябва да се третират с по-големи наказания отколкото с класическите случай с убийства". Това коментира в предаването „Тази сутрин” по bTV Боряна Мусева – адвокат и преподавател в Софийския университет.  

Парламентът прие по-строги наказания срещу домашното насилие. Във финалните промени на Наказателния кодекс психическият тормоз влиза в общото определение за домашното насилие. Темата за домашното насилие стана актуална и по време на обсъждането на Истанбулската конвенция.

„Този закон покрива само около 15-20% от Истанбулската конвенция, тя беше един много сериозен документ, с който не може да се сравнява този закон. Липса най-важното: грижата за семейството и децата, защото в семейство с насилие има силна зависимост. Една жена мисли първо за децата си, получава се една силна психологическа зависимост”, отбеляза Мария Чомарова -  психотерапевт в асоциация „Анимус".

„Конвенцията беше посветена на превенцията и борбата с насилието на жени и домашното насилие”, припомни и адвокат Боряна Мусева. „Този закон, който сега се прие, той е на базата на законопроекта, който беше готвен да придружава ратифицирането на Истанбулската конвенция, като от него са махнати абсолютно всички елементи, които бяха свързани с насилие основано на пол, полова идентичност, сексуална ориентация поради крайна сметка обществения шок при споменаването на тази проблематика и аспектите, които тя достигна по повод решението на Констуционния съд”, каза още Боряна Мусева.

„Този закон дава послание, че насилието в дома е обществен проблем, преди само жена жертва можеше да подаде оплакване, сега държавата застава зад това, казвайки че това не е личен проблем. Не могат да се убиват и нараняват хора, това е обществено значим проблем. Да няма възможност да се оттеглят искове за телесни повреди, иначе това беше честа практика – жена бива малтретирана, притискана и пребивана до смърт и тя си оттегля иска. Сега това не може да се случи”, обясни още Мария Чомарова.