Приз за достоен българин получи криминалният ни репортер Владислава Тричкова за серията ѝ разследвания, свързани с измамни схеми, наркоразпространение и насилие над жени.

29 са рицарите на доброто тази година. Те бяха отличени с наградата „Достойните българи“ на вестник „24 часа“. Повече от 20 години изданието отличава хора, които с работата си или с човешка постъпка правят добро.

„Както се пошегувах – на първа страница не съм била. Но първа новина – много често. Давам си сметка, че макар със сериозността на темите – защото аз наистина разказвам за най-страшните истории, за най-тъмната страна от живота на хората – пак може да се стигне до добро. Тогава, когато има развитие, когато, както казват и други, има нещо, което следва, има промени“, коментира Владислава Тричкова в студиото на „Тази сутрин“.

„Тогава, когато успеем да стреснем дори един човек – да не се качи пил, да не кара с превишена скорост. Ако е уморен - да спре. Или някой да не продаде дрога, друг да не купи – тогава има смисъл. Това е смисълът на нашата работа“, сподели тя.

„Съвсем наскоро - в началото на годината, темата с фалшивите евро беше много актуална. Тогава показахме как се търгува или се опитват да търгуват с такава измамна схема: поръчваш си първо малка сума, идват истински пари, ти успяваш да ги използваш в магазин или банка, никой не се усъмнява, защото са истински, а теб те е страх да провериш, защото знаеш какво си направил. След това си поръчваш по-голяма сума, но тогава вече или не идва, или е фалшива“, разказа репортерът на bTV.

Тя сподели, че случаят, който най-много я разтърсва, е„Семерджиев“.

„Аз успях да се срещна с майката на Хариет – една от жертвите – ден или два след трагедията. Помня тази среща, тя ми е пред очите. Помня как изглеждаше, как трепереше през цялото време“, сподели Тричкова.

„Тя беше изключително откровена и емоционална. Това е историята, която най-много ме е докоснала до момента“, допълни тя.

„Обичам си работата. Адреналинът е нещо, към което човек бързо се привързва. Понякога си давам сметка, че особено когато съм под прикритие или влизам в някоя махала, наистина съм на ръба. Получавала съм заплахи, опитвали са се да ме нападат, да ме бият. Но в момента, в който работя, не се страхувам. Интересно ми е и си давам сметка колко е отговорна нашата работа – че може да има промяна. Когато успееш да спасиш поне един човек – да не пострада на пътя или от домашно насилие – това вече има смисъл. Понякога се стряскам, когато се прибера и разкажа на близките си къде съм била или те го видят по телевизията. Тогава виждам, че те се стряскат и си давам сметка, че наистина съм се излагала на риск“, разказа Влади.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google