„Проблемите в енергетиката са от 2006 година. Те не са от днес. При договарянето на членството на България в Европейския съюз не са взети така наречените национални специфики. Това са лигнитните въглища“, каза в предаването „Тази сутрин“ икономистът Красен Станчев.

„Така наречената „Зелена сделка“ е нещо като централно планиране. Икономиката не е вентилатор да се включва и да изключва“, посочи той.

По думите му трябва да се търсят алтернативни решения на въглищните централи. Той даде за пример Хърватска, която използвала сероводород. „При търсенето на алтернативи не може да има централно планиране“, категоричен бе Станчев.

„Този проблем с алтернативните решения беше бутан под килима. Единственото нещо, което беше внесено в Европейската комисия беше за затваряне на американските централи“, посочи той.

„Протестите са на работниците и синдикатите. Искаме ясна визия за бъдещите години, която не е описана в териториалните планове“, каза от своя страна директорът на Топлофикация - Перник Чавдар Стойнев.

По думите му намалението на емисиите от 2030 година с 80% не означава веднага затваряне на централите, но няма как те да работят в нормален режим.

Той бе категоричен, че трябва да се инвестира в съоръжения за природен газ.

„Ние искаме да ни чуят, защото сме дали целия си живот за енергетиката и много трудно може да се преквалифицират хора които са работили 30 или повече години в тази сфера“, посочи Стойнев.

Той подчерта, че са най-притеснени от крайния срок, който е 2038 година за затваряне на въглищните централи. По думите му времето било кратко.